През 70-те години Тодор Живков на официална среща с гръцкия президент Караманлис, към когото се обръщаше като към най-близък приятел, направи една декларация, която и днес е трудно да бъде обяснена. Той заяви, че България няма никакви териториални претенции към Гърция и никакви нерешени и спорни въпроси с нея. Тогава се питахме дали Живков не знае историята или причини от друго естество го принуждаваха да говори неистини, още повече че по отношение на македонския въпрос той беше направил пробив във външната политика на социалистическа България, лавирайки между различни международни, а и вътрешните фактори. Такива гласове се чуват днес и от наши професионални историци, а да не говорим за някои чуждестранни изследователи, които лансират неверни и ненаучни тези, а понякога дори и нагли лъжи. А напоследък бяха отпечатани гръцки и турски изследвания, в които се говори за български геноцид над гръцкия и турския народ и се провежда даже масирана антибългарска кампания за избиването на евреите във Вардарска и Егейска Македония и в Тракия.

На 9 март т. г. партия „Атака“ ошашави целия български народ с поредната си абсолютна простотия и с новия си опит за насъскване на етнически кавги у нас чрез наглото манипулиране и фалшифициране на историята и прикриване на някои факти, крайно неудобни за нейните цели и антибългарската й дейност. В Народното събрание пишман патриотите внесоха проект на решение за признаване на геноцида над българите в Османската империя от 1393 до 1913 г. Като основание за това предложение семейната банда прогласи, че по техни изчисления в този период са били унищожени почти 43% от българското население.

Увод

Всяко разумно общество от времето на образуването на родовете и племената до създаването на цивилизациите и модерните държави поставя на първо място в своята деятелност най-съществения въпрос - бъдещето и благоденствието на своите идни поколения и осигуряване на възможности за пълноценно развитие на младежта като израз и носител на бъдещето. Това е обединителна обществена идея, залегнала дори и в конституциите на повечето днешни държави. Благодарение на това те определят своята политика към осигуряване на пълноценното възпитание и подготовка на младото поколение за изпитанията на живота, за да запазят в бъдещето силата и достойнството на собствените си народи.

Покрай избора на новия бразилски президент Дилма Русеф отново в медиите у нас и по света нашумя името на град Габрово. Оказа се, че родът на първата жена президент на голямата южноамериканска държава по произход е от този северен български град.
Така отново бе поставен въпросът: Какво е дал Габрово на България? И отговорът не се заключава само в Рачо Ковача или Дома на хумора и сатирата.
Преди Дилма Русев „българският Манчестър” обаче е дал на България такава голяма фамилия като Ряскови, а през периода на Втората световна война - и областните управители на българското Беломорие.