Нямам намерение тук в този кратък материал да пиша история на Троянския манастир „Успение на Пресвета Богородица“ и на моето родно село Орешак. Такива истории, макар и кратки, и непълни съществуват. Село Орешак е едно от най-красивите места в Родината, а манастирът е един от най-старите български манастири, тясно свързан със съдбините на народа ни. Там е създаден и революционен комитет само от монаси от самия Апостол на българската свобода – Васил Левски, а председател на комитета е игумена на манастира архимандрит Макарий.

Тази година се навършват 90 години от излизането на книга първа на библиотечната поредица „Ловеч и Ловчанско“, от която излизат 7 тома. Идеята и програмата за създаването на поредицата е на родения в Ловеч проф. Беню Цонев и на живеещите в София ловчалии. За съжаление проф. Б. Цонев умира 3 години преди нейното начало, но първата книжка е посветена на неговата памет. Като първи материал в нея е включена биографична статия от друг бележит ловчалия проф. Анастас Иширков, а като предговор отново проф. Иширков разказва за възникването на идеята за поредицата и заслугите за нея на проф. Б. Цонев. Той включва в предговора речта на проф. Б. Цонев пред Ловчанското културно и благотворително дружество в София, в която излага идеята и Програмата за географското, историческо и културно описание на Ловеч и Ловчанско.

(ПОЗИЦИЯТА НА ПРОФ. АФАНАСИЙ СЕЛИШЧЕВ)

Тези дни отбелязваме годишнините от рождението и смъртта на един от най-големите учени от миналия век професор Афанасий М. Селищев (11 януари 1886 – 6 декември 1942). Той е международно признат като един от най-видните езиковеди и познавачи и изследователи на славянските езици и на диалектите им. А. Селишчев е професор в Иркутския, в Казанския и в Московския университети. Той е член-кореспондент на АН на СССР, на Българската академия на науките, на Македонския научен институт и на редица други руски и международни научни институти и дружества. Неговото творчество е добре познато и издавано в както в Русия, така и в България. Същевременно той е един от най-мразените и отхвърляни учени в Сърбия и Македония, тъй като е безкомпромисен по отношение на фалшификациите към историческото наследство и езика на македонските българи и изобщо на западнобългарските говори. 

В дневничните си записки граф Н. П. Игнатиев изключително лаконично отбелязва за разговорите си с полковник Георги Катарджи, проведени през Руско-турската война (1877-1878 г.). И като че ли тези срещи остават почти неизвестна за нашата историческа наука, а те не само са от голямо значение за бъдещето на България, а дори от решаващо при определянето на границите на възобновената българска държава в Сан Стефано и Берлин през 1878 г.