И след Първата световна война база на Вътрешната македонска революционна организация отново е изтощената и обеднялата от войните, но свободна българска държава. ВМРО в много отношения се поучава от националните катастрофи, през които мина българския народ, и съблюдава по-гъвкава политика на действия.

През това време тя създава и своя задгранична централа във Виена, чрез която запознава западната общественост с целите и задачите на ВМРО. Като начало се установяват контакти с турското и албанското правителства (1920 и 1921 г.). Малко по-късно се правят сондажи и за установяване на връзка и със съветското правителство, както и с дейци на Комунистическия интернационал. Изпратена е и делегация за преговори в Съветска Русия. 

Точно преди четиридесет години имах възможност да се запозная с архивното наследство на големия български книжовник Димитър Мишев. Интересът ми нарасна и успоредно с работата ми по неговия архив изчетох и голяма част от неговото творчество. От всичко, което прочетох най-голямо впечатление ми направи книгата му „България в миналото“, която пише по време на Първата световна война и издава на няколко европейски езика. Сборниците с архивни документи, които издава през дългогодишното си творчество и днес са основно историческо градиво, а по времето на Парижката мирна конференция след Първата световна война ще послужат на Българската делегация при подготовката на документите, в които тя ще обоснове правата на България върху Тракия, Македония и Добруджа. За съжаление победителите нямат ум, морал, човещина, очи и уши да прозрат историческата правда, която големият българин прокламира по време на пребиваването си в Швейцария, като създател и ръководител на „Българския съюз в Швейцария“.

(ЕДНА РЕЧ НА АКАД. ИВАН ДУЙЧЕВ ОТ 1941 Г.)

По време на пътуването на членовете на Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1941 г. в старопрестолния български град Прилеп акад. Иван Дуйчев произнася речта си „Прилеп в нашето минало“.

Литературата за Прилеп и прилепчани е толкова огромна, че едва ли тук може да бъдат изредени само по-главните съчинения. Дори нечестивците около Вардара издадоха томове с изследвания и документи, в които историята е грубо фалшифицирана, а участниците в културния, църковния, политическия и революционния живот на народа ни са „самоопределени“ като македонци. 

Все още нашата наука е в дълг към един от най-бележитите български революционери - Гьорче Петров. Той е и един от видните идеолози и ръководители на ВМОРО. Изминаха повече от 120 години от първото издание на неговите „Материали за изучванието на Македония“, отпечатани тогава в незначителен тираж за нуждите на Военното ни министерство. Най-познати и популярни са неговите спомени, а през последните десетилетия бяха публикувани и негови писма, свързани с революционната му дейност. Но това е толкова малко и незначително сравнено с неговата огромна творческа дейност, свързана с борбите за освобождението на македонските и тракийските българи. Г. Петров освен идеолог на Вътрешната организация е и забележителен публицист с огромно наследство, разпръснато из българската периодика. С голяма стойност са и неговите работи свързани с географията на Македония.