(БЕГЪЛ ПРЕГЛЕД)

Четири са книгите, които трябва да се прочетат и без които всеки културен българин не би трябвало да се нарича културен. Още повече, че те формират и утвърждават националното ни самочувствие и гордост, че сме българи. Това е „Под игото“ на Иван Вазов, „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, Найден-Геровия „Речник на българския език“ и „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев.

Когато тридесетгодишният Симеон Радев публикува своите „Строители“, поутихналите страсти от времето до 1887 г. отново се събуждат и се развихрят с пълна сила. Бивши революционери, църковни и просветни дейци, а преди всичко политици и държавници в описаните събития грабват перото и започват да пишат своите спомени. За четвърт век излизат от печат значително число дневници и спомени, които както обогатяват нашата литература и история, така и допълват Симеон-Радевия шедьовър.

(ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СИМЕОН РАДЕВ)

По Българската национална телевизия отново върви една инициатива, свързана с юбилейната годишнина на Апостола на българската свобода – Васил Левски. Сигурен съм, че покрай досега известното и откритото, ще се направят и редица „сензационни“ открития, каквито скоро имахме възможност да наблюдаваме и във връзка с годишнината на Христо Ботев.

С пълна пара вървят и опитите за дискредитирането не само на редица наши национални герои, но и на един от първите им биографи Захарий Стоянов. Дори едно професорче от екрана на БНТ го нарече „лъжливото и крадливото овчарче“, което беше пък допълнено от друг професор, че З. Стоянов бил писал биографията на Левски в един етап когато той бил силно настроен срещу Русия.

През тази година когато нашият народ ще отбележи 170 годишнината от смъртта на един от своите най-бележити синове - Васил Априлов (21 юли 1789, Габрово – 2 октомври 1847, Галац) за пореден път се разгоря спорът за произходът и разпространението на нашата азбука. Отново се оказа, че политици с мръсни помисли и ръце започнаха да се бъркат в областта на науката и това, за което науката от столетия се е произнесла послужи на тези политици, изживяващи се като езиковеди, за да налагат поредните лъжи и измислици.

На нашия книжен пазар най-после се яви книга, която запълни една сериозна празнина в българската историческа литература. Като № 35 от библиотека „Сите българи заедно“ излезе от печат един обемист сборник, носещ заглавието „Истории за вехти войводи“, силно повлияно от безсмъртната поема на Христо Ботев „Хайдути“.

Едва ли има българин, който да не се е вълнувал от съдбата и приключенията на нашите хайдушки войводи. Но до този момент никой не се досети да събере в общо издание на техните биографии. Това издание ще задоволи най-сетне интереса на българските читатели, благодарение и на инициативата на отговорния редактор на поредицата Никола Григоров.