Хиляди са българите участници в борбите за свободата на сърбите. Те са сред съратниците на Кара Георги, а участниците в двете български легии участват в боевете за Белград. Със славата на героите се окичват и българските доброволци в Сръбско-турската война през 1876 г.

Това което прави впечатление при един бегъл поглед в историческите събития - в българските въстания и в борбите за българската свобода е че там няма сърби. Точно обратното е забележимото – сърбите, притаили се са в очакване да грабнат в суматохата нови и нови български територии. Ако има някакво съмнение в думите ми, то разгледайте историческите карти и там ще намерите потвърждение в казаното.

"Името на Черна трябва да се поменава с благоволение: по каменистите чукари край нея българският войник се бори с четири врага и ги победи. Слава нему!"

Сборник "Черна", 1917г.

9 май е един от най-славните дни в българската военна история. С основание може да бъде наречен българският ден на победата. За голямо разочарование на днешните комунисти и русофили обаче този наш ден на победата няма нищо общо с любимата им окупационна за България след 9.09.1944г. Червена армия. Защото става дума за български победи на фронта в Македония по време на българското участие в Първата световна война (1915-1918).

Рано сутринта на 9 май 1917г. завършва разгромът на английските войски на Дойранската позиция. Нашите славни защитници от 9-та Плевенска дивизия им нанасят едно наистина съкрушително поражение.

Вече не веднъж имахме възможност да се спрем на живота, творчеството и трагичната съдба на един от най-подготвените и образованите дейци на БРСДП (тесни социалисти) Христо Кабакчиев. Той е и един от най-добрите оратори на тесните социалисти в Българския парламент. Много от неговите речи, статии и брошури са посветени на националния въпрос, както и на двете национални катастрофи, сполетели народа ни. Същевременно Хр. Кабакчиев публикува значителна бройка свои статии и в печатните партийни органи в. „Работнически вестник“ и сп. „Ново време“. Много от тях не присъстват в издадените съчинения на Кабакчиев поради сериозното им цензуриране при повторното им публикуване след 9 септември 1944 г.

"Най-после и ние сме народ, боже мой, и ние имаме национален егоизъм, человеческо достойнство, което трябва да тържествува над чуждите авторитети, трябва да ни характеризира като народ, а не безсъзнателна самонижающа се тълпа".

Из Захари Стоянов "Васил Левски (дяконът). Черти от живота му"

В дните около 3 март на българското общество бе поднесена "радостна" новина. Гигантска деветметрова статуя на руския император Александър II щяла да бъде монтирана в Свищов - градът, който според официалната историография първи бил освободен от руските войски през 1877г. Тя била "подарък" от "братския" руски народ. Така твърди официалната руска пропаганда, проникнала в община Свищов благодарение на нейния кмет и послушните му общински съветници, вкупом с пълно единодушие типично по болшевишки одобрили без дебат мегаломанската идея.