Преди време имахте възможност да се запознаете с важни документи от биографията на Тодор Александров и историята на ВМРО след Първата световна война. Те се отнасяха до недостатъчно известния сред обществеността въпрос около очертаващата се възможност ВМРО през този период в рамките на Сърбо-хърватско-словенското кралство (бъдещата Югославия) да се превърне в легална политическа партия и условията за това. Първите условия за това са признаването на принадлежността към българската народност на населението във Вардарска Македония, възстановяването на българските национални институции в областта, каквито са общинските управления, църква, училища, читалища, използването официално на българския език, като равноправен с останалите езици в кралството, както и възстановяването на българския периодичен печат (вестници, списания и пр.) и разпространение на българските книги.

През пролетта на 1921 г. в София се водят преговори между личните пратеници на Тодор Александров, от страна на ВМРО и на тия на възглавяваното от Мустафа Кемал паша турско революционно правителство. Въпреки, че познанството и близостта на големият турски реформатор и ген. Александър Протогеров датират от времето преди Първата световна война, когато Мустафа Кемал паша е турски военен аташе в българската столица по негово настояване преговорите се водят под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Александров.

Една от най-светлите личности в македоно-одринското революционно движение е гевгелийският войвода Сава Михайлов. През неговия кратък живот той се проявява като педагог из различни краища на Македония, но и като един от най-дейните революционни работници и умел агитатор. С. Михайлов участва в преговорите между ВМОРО и Върховния комитет, където устоява на върховисткия натиск, отстоявайки твърдо позициите на ВМОРО.

Той заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстю Асенов е сред ръководителите на една от най-успешните акции на ВМОРО – отвличането на мис Елен Стон. По време на аферата, а и по-късно С. Михайлов се проявява и като човек притежаващ и дипломатически качества. Той е сред най-доверените хора на ръководителя на четите на Вътрешната организация Гоце Делчев, който го изпраща за войвода в родния му Гевгелийски край.

Може би малцина са тези, които знаят, че видният учен Никола Пушкаров, основоположник на науката за българското почвознание е и прочут македонски революционер.

Никола Петков Пушкаров е роден на 14 декември 1874 г. в Пирдоп. Негов учител е големият български педагог и културен деец Тодор Влайков.

През 1901 г. Н. Пушкаров завършва естествени науки във Висшето училище в София (по-късно Софийски университет) и учителства ва различни места из страната. Още като студент се свързва с Гоце Делчев, който освен че е ръководител на четите на ВМОРО, но е и задграничен представител на организацията в София.