Наскоро се навършиха 110 години от провеждането на последния предвоенен Кюстендилски общ конгрес на ВМОРО. През следващия период организацията ще се изправи пред редица съдбоносни, както за нея така и за народа ни предизвикателства. Наскоро след този конгрес ще последват събития, които ще променят както картата на Балканите, така и ще влияят дълготрайно върху бъдещето на македонските, тракийските, добруджанските и западнопокраинските българи.

(АНАЛИЗЪТ НА СИМЕОН РАДЕВ И ДОКУМЕНТАЛНИТЕ СВИДЕТЕЛСТВА)

През юни тази година ще отбележим 110 години от провеждането на Ревалската среща между руския император Николай II и английския крал Едуард VII. На тази среща двамата монарси ще обсъдят редица важни въпроси както от международното положение в Европа, така и в Азия, където и двете държави имат своите интереси. По отношение на разстановката на Силите в Европа е заделено специално място на отношенията с доскорошните съюзници на Русия Австро-Унгария и Германия. Започва новото прегрупиране на Силите, което най-ясно ще се открои както в навечерието, така и през самата Първа световна война.

Огромна и почти необхватна е литературата за отношението и дейността на Русия по македонския въпрос. Доста срамежливо започнаха да излизат на бял свят факти и документи, включително и за нейната роля за възникването и утвърждаването на антибългарски насочената теория за македонизма, която вече в продължение на век и половина обслужва Сърбия и нейните апетити към българските земи и народ.

Руските консули в Македония са особено активни в дейността си за откъсването на македонските българи от народността си, представяйки ги в своите доклади предимно като християнско, или славянско население и с редки изключения като македонски българи. Дори може да срещнете и неверните твърдения, че Македония е еднакво значеща, както за България, така и за Сърбия, независимо че дори световната наука още преди векове се е произнесла, че в Македония сърби няма.

(ФИРМИЛИЯНОВИЯТ ВЪПРОС)

Отношението на П. К. Яворов към руската политика спрямо народа ни е отдавна известна, макар и да не се радва на особен интерес от изследователите. На нея Яворов се спира предимно в своята публицистика. Известна е и достатъчно популярна е с бичуващия му език статията за тържествата по случай годишнината от Шипченските боеве.