Досега рядко сме имали възможност да публикуваме оригинални руски документи за агресивната политика на Русия спрямо България. До голяма степен това се дължи и на затрудненията в достъпа до руските архиви на Министерство на външните работи и на Азиатския департамент. Нашата историческа наука е разполагала само с официалните руски публикации, оповестявани след Октомврийската революция и предимно с наши домашни документални извори. Сега ще имате възможност да се запознаете с оригинални руски извори за руската политика към страната ни в навечерието на включването на България в Първата световна война, както и в първите месеци след включването й във войната.

Наскоро нашият народ ще отбележи 140 годишнината от рождението на големият български поет и революционер П. К. Яворов. Макар че неговото творчество е познато и обичано, но все още има неща около неговия живот, революционна дейност и творчество, които не са достатъчно познати и трябва тепърва да се откриват.

Огромна е и литературата за Яворов. Но като че ли написаното за него от македонските българи, както и от тези отвъд океана е с изключителна стойност. Огромен брой са и написаните, но напълно непознати материалите за Яворов на страниците на в. „Македонска трибуна“. С прискърбие трябва да отбележим, че неговото творчество и дейност най-малко са познати сред нашите сънародници във Вардарска и Егейска Македония. 

(ПО СЛУЧАЙ 110 ГОДИНИ ОТ НЕЙНОТО НАЧАЛО.)

Един от най-важните периоди от историята на националноосвободителните борби на българите в Македония и Одринско, за които съществува значителна по обем литература и въпреки това можем да кажем, че не е достатъчно добре проучен, е периодът от Младотурската революция през 1908 г. до избухването на Балканската война.

Скоро ще се навършат 110 години от началото на Младотурската революция, но едва ли някой в Турция ще я отбележи, тъй като там имат по-особено виждане за нея. Тя беше в същноста си един неуспешен опит Турция да се превърне в модерна европейска държава.

Една от най-симпатичните фигури в македоно-одринското революционно движение безспорно е Михаил Апостолов Попето.

Роденият в Шоплука на 8 януари 1871 г. в с. Горна Диканя, Радомирско бъдещ революционер минавайки през службата си във войската, където достига до подоофицерски чин от кавалерията и като стражар от Софийската конна полиция достига една от най-високите длъжности във ВМОРО. Той заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев, Лазар Поптрайков, Кръстю Българията и Атанас Бабата под ръководството на Гоце Делчев създават истинска военна академия на територията на Македония и Одринско, които са учителите и възпитателите на войводите на четите на ВМОРО. Но освен строг учител на революционерите, Попето е и действащ войвода.