(160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ГАВРИЛ КАЦАРОВ)

Тия дни се навършиха 160 години от рождението на един от най-видните и заслужили за българската наука учен, което събитие доколкото ми е известно никъде не беше отбелязано.

Академик Гаврил Кацаров (4 октомври 1874, Копривщица – 1 юни 1958, София) макар и днес почти напълно забравен е един от най-големите български учени, утвърдили родната наука далеч извън границите на Родината. Специализирал класическа филология и стара история в Германия и Италия той едва тридесетгодишен е вече професор по стара история и титуляр на катедрата в Софийския университет. През годините на Първата световна война (1915-1918) проф. Г. Кацаров е декан на Историко-филологическия факултет, а през 1927-1928 г. е и ректор на Софийския университет.

Малко се знае за политическата дейност на Иван Вазов, както в ранния му период, тъй и по времето на управлението на д-р Константин Стоилов. Ако за времето на министерствуването му в правителството на д-р Стоилов все пак да е писано от историци и литератори, то времето когато пребивава в Източна Румелия до обявяването на Съединението малко е изследвано. Освен че тук, в Пловдив, той пише едни от най-хубавите си стихотворения, Вазов е вестникар и заедно с най-близкия си приятел Константин Величков издава вестник „Народний глас“ (1881-1885), където е редактор, автор и кореспондент. В Пловдив, столицата на Източна Румелия, Вазов е и член на Постоянния комитет и депутат в Областното събрание.

Досега читателите имаха възможност да се запознаят с редица важни документи за руската политика спрямо родината ни. Ако за времето на управлението на Стефан Стамболов много от фактите и документите от трудните руско-български отношения са известни и литературата е значителна както по обем, така и по значимост, то за времето след възстановяването на нормалните дипломатически отношения то не всичко е ясно, а литературата по въпроса е не просто субективна, но и обременена от русофилски симпатии и русофобски антипатии.

Като се започна от 11 май до 24 май, та и преди и след тези дати радиа, телевизии и вестници продължиха най-усилено да ни заливат с истини и полуистини по отношение на светите братя Кирил и Методии и за тяхното дело. Повтаряха се и се преповтаряха известни и недостатъчно популярни факти от живота на светите братя, на техните ученици, както и на българския цар Борис – Михаил, на византийския император и патриарха, така и на римските папи.

Гледахме и традиционното посещение на българската културна делегация в Рим и поднасянето на цветя на гроба на свети Кирил в църквата „Сан Клементе“.