СИМЕОН РАДЕВ ЗА РУСКАТА ПОЛИТИКА СПРЯМО БЪЛГАРИЯ
Темата за руската политика в творчеството на Симеон Радев е една от основните, а напоследък е и обект на задълбочени изследвания. Само разгърнете отново страниците на неговите „Строители на съвременна България“ и ще се убедите в тези ми думи. Това до най-голяма степен се отнася и до неговата публицистика.
Във вестниците „Вечерна поща“ и „Воля“, както и в списание „Художник“, на които е редактор излизат десетки статии-репортажи за положението в Русия по време на Първата руска революция, когато той командирован в Петербург и Москва. В тези своеобразни репортажи С. Радев отразява хода на две революции с международно значение – Първата руска (1905-1907) и Младотурската (1908).
115 ГОДИНИ ОТ ГЕРОИЗМА НА СОЛУНСКИТЕ АТЕНТАТОРИ
Може би най-познатите изследвания за тяхната дейност е двутомната история „Освободителните борби на Македония“ от Христо Силянов, както и спомените на Павел Шатев, Михаил Герджиков, Петър Манджуков и Георги Хаджиев.
ДЪЛГОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ В РОДНИЯ КРАЙ И РОДНАТА КЪЩА
ЗАПИСКИТЕ НА ПЬОТЪР ШУВАЛОВ ЗА УЧАСТИЕТО МУ В БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
Главните герои в тези нови и не до там нови истории, които продължават да се тиражират около годишнините от освобождението на България и около Санстефанския и Берлинския договори са руският император Александър II и графът генерал Николай П. Игнатиев.
ДИМИТЪР ТАЛЕВ И ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ
|
- ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ КАТО ИДЕОЛОГ НА БЪЛГАРСКИЯ КУЛТУРЕН НАЦИОНАЛИЗЪМ
- ЕДИН МАЛКО ПОЗНАТ МЕМОАР НА ВЪТРЕШНАТА МАКЕДОНСКА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ ДО ВЕНЕЦИАНСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ОТ 1922 Г.
- ЙОРДАН ГЮРКОВ В СПОМЕНИТЕ НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ
- НОВИ НЕИЗВЕСТНИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА РЕВОЛЮЦИОННАТА ДЕЙНОСТ НА Д-Р ХРИСТО ТАТАРЧЕВ
Не веднъж нашите читатели са имали възможност да прочетат в сайта „Сите българи заедно“ материали за участието на българските анархисти в македоно-одринското революционно движение.
На Великден 1941 г. Македония се завърна към общото българско Отечество след почти три десетилетия робия на сърби и гърци. Много македонски българи, напуснали родния край и дом след втората национална катастрофа се завърнаха по родните си места, за да усетят топлината на родното слънце и огнище. Сред тях беше и големият наш писател и публицист Димитър Талев. В поредица от статии, разкази и спомени той не крие радостта си от освобождението на Македония. Той живее със детските си спомени за дома, за семейството, за другарите и за училището, а на страниците на книгата му за Прилеп оживяват образите на скъпите за нас книжовници, революционери и духовници.
По случай 140 годишнината от Руско-турската война и освобождението на България, когато чествувахме и възстановяването на Българската държава в печата и в средствата за масово осведомяване бяха изнесени не само нови факти, но и се припомниха стари и позабравени теории.
Десетки хиляди страници са изписани за героичните борби на народа ни през далечната 1903 г. Историци, писатели, поети и вестникари са ни оставили своето творчество за въстанието на илинденци и преображенци. И македонци и тракийци, заедно със събратята си мизийци и добруджанци се хвърлиха в огъня на борбата под ръководството на Вътрешната-македоно-одринска революционна организация. През 20-те и 30-те години на миналия век излизат от печат събраните от проф. Любомир Милетич и Иван Орманджиев спомени на участниците в това най-голямо българско въстание след Априлското (1876). В списание „Илюстрация Илинден“, сборниците „Илинден“ и Тракийски сборник започват да се публикуват също спомени, но и документи по Македонския и свързания с него Тракийски въпрос и борбите за тяхното разрешение.