От времето на Първия  Вселенски събор е отредено честването на Църковната Нова Година да започва на 1 септември. В хистиянския календар на този ден се почита Преподобни Симеон Стълпник. Според преданията той е роден в средата на IV в. в Мала Азия, в земите на границата между Сирия и Кападокия, в семейство скромно, на бедни и праведни християни. Като дете пасял чуждите стада. Всяка сутрин Симеон ходил в храма на молитва. Един ден, по време на богослужение юношата изпитал особено вълнение, при прочитането на словата от Евангелието :” Блажени бедните духом... Блажени кротките....Блажени гладните и жадните за правда...”. До него стоял старец и Симеон го попитал как би могъл да достигне такова блаженство, за което проповядвал Иисус Христос. Отговорът бил, че с пост и молитва, с отказ от земните блага и изкушения, човек може да извиси духа си.

(Кратки инструкции за политици и журналисти)

Вчера, 6 септември 2012 г. чухме много речи, изявления и слова от държавници, политици, общественици и тук-таме някой историк за едно от най-значителните събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Всичките те бяха безсъдържателни и се разчиташе само на общи приказки, елементарни познания и набързо направени справки от интернет сайтовете. А редица български вестници надминаха себе си по неграмотност, незнание и простотия с патриотарските си изхвърляния, като някои дори отпечатаха карти, показващи съединена България. Но чудно защо бяха изключили Южна Добруджа от територията на Бълргария?

Според скопската историография ВМРО е национална  "македонска" революционна организация. Тази лъжа се опровергава лесно, ако се видят не само запазените документи за дейността на ВМРО (устави, правилници и пр.) , писани на литературен български език, със стария правопис , използван до 1945г. но и чужди документи, в това число сръбски.
В сръбските дипломатически архиви дейността на ВМРО е обилно документирана и това е обясимо. За Сърбия след 1913г. ВМРО е враг N 1, защото е последната пречка пред насилствената асимилация и сърбизация на Македония. Затова срещу ВМОРО и нейните дейци войводи и обикновени четници официална Сърбия води безпощадна борба на живот и смърт.

След като българските земи отново са разпокъсани с Ньойския мирен договор през 1919 г., една от старите български столици – Охрид, попада отново под сръбско иго. Македония отново е обявена за Южна Сърбия и Вардарска Бановина, а населението й за „сръбско". Започва страшна насилствена денационализация над останалите българи извън границите на царството. През 20-те години един български учен, охридчанинът академик Иван Снегаров, писа, че Охрид въздейства на българите така, както Ерусалим на евреина и Киев на русина. От сърцето на българите оттатък и отсам границата обаче не може да се изтрие българският дух, въпреки че немалко е направено в тази насока. Почти всеки български дом в Македония дава скъпи жертви за българщината. С подкрепата на Германия през април 1941 г. Македония отново е освободена. На 17 април 1941 г. вестникът на македонската българска емиграция в новия свят – „Македонска трибуна", съобщава на първа страница за „Македонския Великден". Кинохрониките и фотографиите от това време са запечатали паметни мигове от освобождението на Македония.