Бих искал да започна с думите на проф. Андрей Пантев по отношение на личността и делото на Григор Начович, който с няколко изречения прави един блестящ портрет на големия политик и държавник: „Животът на Григор Димитров Начович, протекъл между 22 януари 1845 и 4 януари 1920 г., плътно и активно обхваща всички съдбоносни събития в модерната история на България. Чудно ли е тогава, че самият той често бе обект на всевъзможни славословия и двусмислени закачки, бе пример на порядъчност и непостоянност, на принципност и двуличие, на геройство и благоразумно изчакване, често наричано страх, на твърда последователност и противна изменчивост?

За пребиваването на Иван Михайлов в Полша (1938 - 1940 г.)

След Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. водачът на ВМРО Иван Михайлов емигрира заедно със съпругата си революционерката Мелпомена (Менча) Кърничева в Турция. В Турция те получават политическо убежище и пребивават точно четири години, до есента на 1938 г. Оттогава започва нов етап в живота на революционера. Семейството на революционера е в Полша до началото на 1940 г.
След подписването на Солунското споразумение от 31 юли 1938 г. Гърция настоятелно иска от турската страна Ив. Михайлов да бъде изгонен от Турция, смятай­ки че неговото оставане на Балканите ще оказва влияние върху българо-югославското сближение. Същевременно пък от своя страна югославските власти настояват пред Турция да им бъде предаден Ив. Михайлов, тъй ка­то в негово лице те виждат главната опасност.

Външната политика на България за периода от 1939 до 1944 г. и участието на България във Втората световна война винаги са будели интереса както на изследователите, така и на обикновените читатели. С голямо внимание бяха посрещнати спомените и дневниците на водещи български политици, държавници, военни, дипломати, общественици и др., сред които са дневниците на проф. Богдан Филов, на генерал Никола Михов, на Любомир Лулчев, на Георги Димитров, на Васил Митаков, на Евдокия Филова, на Първан Драганов, спомените на професор Александър Цанков, на Константин Муравиев, на Стойчо Мошанов, на П. К. Чинков, на царица Йоанна, на Петър Нейков, на Димо Казасов, на Григор Чешмеджиев, на Стоян Петров – Чомаков, на Стефан Груев, на д-р Николай Николаев, на Иван Станчов, на генерал Иван Попов, на Цола Драгойчева, на полковник Стефан Недев, на Константин Кацаров, на Стефан Танев, на Стефан Попов, на Христо Огнянов, Петър Тодоров, Коста Тодоров, капитан ІІ ранг Коста Скутунов и др.

Народните носии на старите българи са сред най-забележителните творби на народното изкуство. Облеклото чрез техниката на тъкане и кроене, чрез материала, формата и композицията на множеството части на костюма разкрива съхранени в продължение на векове архаични черти. Старинните отлики в носиите, съпоставени с данни от археологията и езикознанието, църковното изкуство – стенописи, миниатюри, мозайки; писмените извори-документи, сведения на пътешественици, народописни материали са ясен белег за родова и етническа принадлежност.