Преди време имахте възможност да се запознаете с един изключително отвратителен момент от нашата история – продажността на българската земеделска емиграция в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство (бъдещата Югославия) след Септемврийското въстание от 1923 г. Тогава отпечатахме цялостния текст на брошурата „Родоотстъпници” с пълния списък на българите, продали се за тридесет сребърника на сръбските ни съседи и наредили се на сръбския казан. Така те прекарват почти едно десетилетие на унижение, работейки срещу Родината си. Брошурата беше резултат от разузнавателната дейност на ВМРО по поръка на водача на организацията Иван Михайлов. Тогава много от читателите имаха възможност да видят редица от популярните земеделски дейци без маска и да се види как те са получавали сръбски динари, продавайки националните интереси на България.

В този материал едва ли ще Ви кажа нещо ново, но искам да Ви припомня едно събитие от нашата история от преди 8 десетилетия, на което Иван Михайлов посвещава една от най-интересните си книги, посветена на Деветнадесето майския преврат от 1934 г. Тя и до днес не е изгубила своето значение и актуалност, тъй като често се чуват сред нашите сънародници хора, които жадуват за твърдата ръка, с която Кимон Георгиев и неговите съратници заговорници ликвидират българските политически партии, разтурят Българския парламент, отменят Търновската конституция, забраняват и разтурят българските националнореволюционни и легални организации, каквато е ВМРО и преследват нейните водачи и обикновените й дейци и въвеждат жестока цензура върху българските вестници и списания. Не са малко и сърбоманите сред нашите съвременници, бленуващи в своята слепота и незнание отново за славянско единство и православие. На много от тези въпроси дава отговор Иван Михайлов в книгата си.

Тъй като предстои да се отбележи скоро годишнината от обявяването на българската независимост, искам да Ви предложа едно изключително интересно четиво и да предваря глупостите и патриотарските изявления, които ще започват да ни облъчват с наближаването на датата 22 септември. Става дума за антибългарската външна политика на западната ни съседка по време на това събитие. В много отношения могат да се направят паралели със сръбската политика и по време на Съединението (1885), когато Сърбия удари най-неочаквано родината ни с аргументацията, че е нарушено от българската страна равновесието на силите на Балканския полуостров.

Журналистиката става поприще за мнозина родолюбци от останалите след Берлинския конгрес 1878 г. под робство български земи. Симеон Радев, Ни­кола Милев, Данаил Крапчев, Йордан Бадев, Стоян Шангов, Димитър Ризов, Христо Силянов, Васил Пасков и др. остават ярка следа както в журналисти­ката, така и в българската културна и политическа история. И те, както и революционерите, се посвещават на каузата за освобождението и обединени­ето на всички българи в една свободна родина.