В продължение на четири десетилетия от своето съществуване Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), преименувала се след 1918 г. на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) утвърждава практиката да се обръща към българското правителство, към Великите сили и международни конгреси и конференции с мемоари и изложения. Те макар и да не оказват сериозен ефект за разрешаването на Македонския въпрос все пак информират световната общественост за борбите, целите и задачите на тази българска революционна организация. Същевременно в тях по най-добрия начин се излагат и страданията на нашите сънародници, сменили турския поробител с нови поробители - сръбски и гръцки.

На 8 февруари се навършиха 87 години от убийството на една от най-видните личности във ВМРО - Йордан Гюрков. Убийството е извършено от терористи на сдушилите се бивши протогеровисти с дейци на ВМРО (обединена). Й. Гюрков е един от най-приближените и доверени хора на Иван Михайлов. Същевременно той е роден в града на революционерите Щип, откъдето произхождат Тодор Александров, Иван Михайлов, проф. Любомир Милетич, проф. Александър Балабанов, Владислав Ковачев и мн.др.
Йордан Гюрков роден на 13 октомври 1891 г. Първоначално учи в родния Щип, където последователно учителстват Даме Груев, Гоце Делчев и Тодор Александров, а през 1910 г. завършва Скопското българско педагогическо училище. По това време за втори път директор на училището е идеологът на ВМОРО Христо Матов. След дипломирането си Гюрков получава назначение за учител в него, където учителства до започването на Балканската война през 1912 г.

Преди 66 години на 5 януари 1952 г., далеч от родината в италианския град Торино умира д-р Христо Татарчев, един от създателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и първият председател на Организацията. Същевременно той е един от най-видните дейци на националноосвободителното движение на останалите под турско робство българи след Берлинския конгрес от 1878 г. и в продължение на три десетилетия той е сред ръководителите на революционните борби на българите от Македония и Одринско, както и участник във войните за национално освобождение и обединение.

Тия дни на 10 февруари се навършиха 96 години от смъртта от един от най-видните български революционери след Берлинския конгрес Христо Матов (10 март 1872, Струга – 10 февруари 1922, София). За него са публикувани биографии, документални сборници, както и основната част от неговите изследвания по въпросите за българския език, за нашия фолклор, както и за революционните борби на македонските и тракийските българи. Матов е и автор на три стихотворения, които още по негово време започват да се пеят и като народни песни. Той сам в своите кратки спомени-бележки отбелязва, че три пъти е бил хвърлен в затвор и от трите пъти е написал по едно стихотворение.

продължава>