Тия дни, на 9 октомври ще отбележим 150 годишнината от смъртта на патриарха на българската национална революция Георги С. Раковски (1821, Котел – 9 октомври 1967, Букурещ). Досега в сайта „Сите българи заедно“ нашите читатели имаха възможност да се запознаят с няколко материала за него – за началото на революционната му дейност като участник в „Македонската дружина“ и за отношението му към преселението на българите от Видинско в Русия през 1861 г. Българската историография има сериозни постижения в проучването на живота, дейността и творчеството на Г. С. Раковски, но сред изследователите на неговото дело трябва да откроим преди всичко направеното от Захарий Стоянов, акад. Михаил Арнаудов, Никола Трайков и проф. Веселин Трайков.

(СПОРЕД СИМЕОН РАДЕВ)

Една от характерните особености на личния режим на Фердинанд е правото, което получава с изменението на Търновската конституция да сключва и подписва тайни договори с чужди страни без да се допитва или да информира правителството и Народното събрание. Своята тайна дипломация той води и преди това, а истината за нея все още не е излязла на бял свят. За своята дейност монархът не се отчита пред никого, което му е гарантирано от конституцията, а и плодовете от тази му безотговорна дейност няма да закъснеят.

Всеки документ излязъл изпод ръката на водача на ВМРО Иван Михайлов представлява изключителна ценност, тъй като той е принос както към биографията на революционера, така и към историята на борбите на македонските българи.

В Централния държавен архив в София се съхраняват два изключително важни документи, свидетелстващи за отношенията на Ив. Михайлов както с българския владетел цар Борис III, така и правосъдния министър Васил Митаков. Писмата Ив. Михайлов пише в Загреб, където пребивава през цялата Втора световна война по покана на ръководителя на независимата хърватска държава и поглавник на усташите д-р Анте Павелич. 

Водачът на ВМРО Иван Михайлов е автор на четири тома със спомени, десетки книги и брошури, голям брой интервюта и стотици статии. Имаше времена когато творчеството на Ив. Михайлов беше недостъпно за нас и се преследваха тези, които го четяха и разпространяваха. Сега можем да кажем, че то е достъпно и се издава и преиздава и въпреки многото издания, книгите му много бързо отново стават библиографска рядкост. Колкото и да е известна книгата му “По трънливия път на македонското освободително дело”, тя същевременно е и една от най-непознатите му работи, въпреки двете й издания - едното задгранично (1939), а другото българско (1998). Критиците на Ив. Михайлов около Вардара и в България правят не малко опити и полагат сериозни усилия да я представят като антибългарска книга, с която е нанесен сериозен удар на България и са разкрити “апетитите й към Македония”.