Турското робство за българите продължи повече от пет века. И ако за тези от Северна и Южна България то завърши с Руско-турската война от 1877-1878 г., то за българите от Македония и Тракия робството продължи до 1912-1913 г. и отново след 1919 г., когато мястото на турския поробител бе заето от Сърбия и Гърция, а Източна Тракия отново остана в рамките на Турция, а Западна Тракия бе отнета от България и предадена на Гърция. Официалните българо-турски отношения през ХХ век вървяха успоредно както с преки контакти така и със споразумения на турското правителство и младотурците с революционната организация на българите от Македония и Тракия. По-долу ще имаме възможност да проследим накратко историята на тези отношения до първите следвоенни години.

(98 ГОДИНИ ОТ НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР)

Тия дни ще се навършат 98 години от грабителския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой. Едва ли някой в Родината ще се сети за тази тъжна годишнина. Причините за това са много, като една от тях е късата памет на сънародниците ни. Тук няма да се спирам, нито на договора, нито на последствията за страната и народа ни, както и за съдбата на останалите извън границата на България наши сънародници.

Сега ще ви припомня някои от най-блестящите примери от родната публицистика. Автор на по-долу поместените статии е един от водителите на народа ни – Стоян Михайловски (1856-1927), който по хрумването на един от нашите литератори и културолози беше назован като „Божественият размирник“, към което определение едва ли можем да добавим и дума, тъй като в тези две думи се крие неговата истинска същност.

Предлагам да не приемате в буквалния смисъл това заглавие, тъй като този наш виден публицист в статиите си отразява една действителност от времето на надеждите за назрялото и очаквано разрешение на българския национален въпрос в годините преди Балканските войни. Още повече, че Симеон Радев е известен преди всичко с това, че за него на първо място винаги са стояли националните интереси на България, после партийните интереси като член на Стамболовата партия, а на последно място са качествата му на блестящ публицист, умеещ да формира мнението на читателите със статиите си във вестниците „Вечерна поща“ и „Воля“ и внушенията които прави в неповторимите си и неподражаеми „Строители на съвременна България“.

На 31 август 1924 г. членът на ЦК на ВМРО Тодор Александров е убит в Пирин, на път за Окръжния конгрес на Серския революционен окръг. Около това убийство все още има редица неясноти, макар че за дни са избити преките извършители и организаторите на убийството. Четири години по-късно по нареждане на Иван Михайлов е наказан и генерал Александър Протогеров.

В нашита и чуждестранна книжнина и периодичен печат  са публикувани редица книги, брошури и статии, в които хипотезите за заговора и убийството на Т. Александров не рядко са взаимоизключващи се. Успоредно с тях са отпечатани и редица изследвания и спомени за Тодор Александров, печатани наскоро след убийството му, а други са публикувани във връзка с отбелязване на годишнината от това злосторничество. И тук искам да подчертая, че най-хубавите и точни от фактологическа гледна точка са стотиците страници от том 2 и 3 от спомените на члена на ЦК на ВМРО Иван Михайлов, продължителя на делото на Т. Александров.