КАК ПРЕЗ 1930 Г. АНДРЕЙ ЛЯПЧЕВ ОТКАЗА НА БИВШИЯ ЦАР ФЕРДИНАНД ДА СЕ ЗАВЪРНЕ
Повече от две десетилетия събирам и публикувам всичко до което се докосна, свързано с втория български монарх от Третата българска държава. Не съм имал предпочитания дали откритите свидетелства показват в положителна или негативна светлина Фердинанд Сакскобургготски, въпреки че винаги съм се надявал да преобладава позитивното, но какво да се прави като натежават нелицеприятните извори, въпреки че върху свободното слово по негово време е тежал Закона за обида на особата и пострадалите от него съвсем не са единици.
ОЩЕ СВЕТЛИНА ЗА ПОСТИГАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ ПРЕЗ 1908 Г.
Въпреки, че досега са написани хиляди страници от историци и юристи за извоюването на българската независимост на 22 септември 1908 г. и са публикувани огромен брой наши и чуждестранни извори, все още имаше някои неясноти около дипломатическите игри за самия акт на независимостта. Мемоаристите също не са единни в излагането на фактите и събитията.
НЕИЗВЕСТНИТЕ БИОГРАФИИ НА ОХРИДСКИЯ ПАТРИАРХ АТАНАСИЙ БЪЛГАРСКИ И АЛЕКСАНДЪР ОТОМАНУС ЯХЯ
ЗА ВОЙНАТА, ЗА БЪЛГАРСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ И ОСВОБОЖДЕНИЕТО ПО ДНЕВНИКА НА ЕДИН ДОСТОЕН БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕР
|
Преди дни на книжния пазар се появи поредния 41 номер от библиотечната поредица „Сите българи заедно“, излизаща под общата редакция на Никола Григоров. Става дума за документалната книга на Цочо Билярски – „Руско-българските тайни договори, българският суверенитет и независимост, и цар Фердинанд“.
През 30-те години на миналия век видният наш историк, публицист и дипломат Симеон Радев започва да работи върху биографиите на двама авантюристи, живели през XVI и XVII век. Единият е останалият в историята Охридски български патриарх Атанасий, а другият е самозванецът-претендент за турския престол Александър Отоманус Яхя. И двете биографии остават недовършени, тъй като С. Радев работи върху тях само в промеждутъците между новите му назначения като пълномощен министър след отзоваването му от Вашингтон.
Защо книгата „Българското опълчение в освободителната Руско-Турска война 1877 – 1878” на полковник Стефан Кисов не беше преиздавана цели 115 години
На 26 декември тази година се навършват 50 години от смъртта на Чудомир (25 март 1890, с. Турия, Казанлъшко-26 декември 1967, София). Макар, че нашите читатели могат да си припомнят някои важни моменти от живота и творчеството на видния наш писател-сатирик и художник в сайта „Сите българи заедно“ (Вж. „За Чудомир на сериозно! Моят Чудомир!“) сега искаме да отбележим тази тъжна годишнина.