Проф. Никола Милев се утвърдява като един от най-добрите български историци, макар че научната му кариера продължава малко повече от едно десетилетие. Не случайно най-високите оценки за него са от неговите учители професорите Васил Златарски, Константин Иречек и Ханс Юберсбергер. Неговите научни приноси са от областта на най-ранната българска история, от епохата на турския феодализъм и Българското възраждане, както и от най-новата българска и балканска история. Въпреки че неговото творчество не е обемисто, то и до днес притежава високи научни качества.

С настъпването на Новата 2018 г. нашата общественост отбеляза по най-достойния начин 140 годишнината от рождението на един от своите велики синове – поетът, революционерът, драматургът, публицистът и преводачът П. К. Яворов. В сайта „Сите българи заедно“ не веднъж сте имали възможност да прочетете нови страници от неговата биография, както и да си припомните познатото, но позабравено за него. Сега ще имате възможност да прочетете отново неговата автобиография, разказана пред приятеля Владимир Василев, както и няколко некролога от най-близките му хора.

На 13 февруари т.г. се навършват 93 години от убийството на проф. Никола Милев (8 май 1881, с. Мокрени, Костурско – 13 февруари 1925, София). Той е един от най-бележитите български учени, както и публициста с най-изтънчения стил. Ако изследванията на голяма част от нашите учени са остарели поради своята методология и откритието на нови документални извори, то творчеството на проф. Н. Милев и до ден днешен не само, че е непокътнато от дистанцията на времето и развитието на науката, но и продължава да бъде пример, за всеки който се занимава с научно дирене.

Тия дни пред нашата общественост, пък и далеч зад границите на Отечеството, не веднъж се спомена за Великденската акция на цариградските българи през далечната 1860 г. Известно е, че тя даде началото на решаването на българския църковен въпрос и извоюването на църковната ни независимост от Цариградската патриаршия. Свидетели бяхме на новото освещаване на реставрираната желязна църква „Свети Стефан“ в Цариград. Като че ли се върнахме 6 века назад, когато независимата българска православна църква е предадена на подчинение на цариградския патриарх от първите турски султани, от която зависимост пак по благоволението на турския султан Абдул Азис народа ни се отърси през 1870 г.