ПРЕЗ 1919 Г. БАН ЖАЛИ ЗА СМЪРТТА НА РОДОНАЧАЛНИКА НА МАКЕДОНИЗМА И ВЕЛИКОСРЪБСКАТА ИДЕЯ ПРОФ. СТОЯН НОВАКОВИЧ
За големия сръбски политически и държавен деец, както и учен със световна известност професор Стоян Новакович (1 ноември 1842, Шабац – 18 февруари 1915, Ниш) е писано многократно и тук нямам намерение да повтарям известното за него. Във всички библиографии по история на Сърбия, на Балканите и на славянството може да се види колко огромно и стойностно е неговото творчество. Познати са неговите приноси върху правните извори от времето на средните векове на Европейския Югоизток.
105 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПЕРЕ ТОШЕВ
На 21 април тази година ще се навършат 105 години от убийството на един от най-бележитите български революционери Пере Тошев. Той е убит от тиквешките помаци в Тиквешката Дряновска клисура, като това престъпление е организирано от турските анархисти от организацията Червените братя и със съдействието на нашите анархисти.
СПОМЕНИТЕ НА БИТОЛСКИЯ ВОЙВОДА ХРИСТО ПАСХОВ ЗА УЧАСТИЕТО МУ В ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ – 1903 Г.
СПОМЕНИТЕ НА ЧЛЕНА НА ГЛАВНИЯ ЩАБ НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ АНАСТАС ЛОЗАНЧЕВ
АРГИР МАНАСИЕВ РАЗКАЗВА ЗА СВОЕТО УЧАСТИЕ В РЕВОЛЮЦИОННИТЕ БОРБИ В МАКЕДОНИЯ
|
- КАКВО СИ СПОМНЯ СТИЛИЯН КАРАМАНЧЕВ ЗА ДИМИТЪР КЕМАЛОВ?
- СИМЕОН РАДЕВ РАЗКРИВА ПРЕД СТРАШИМИР СЛАВЧЕВ СВОИТЕ ТВОРЧЕСКИ ПЛАНОВЕ
- ПРЕЗ 1943 Г. АКАДЕМИК ПЕТЪР ДИНЕКОВ ОТКРИВА СЛЕДИ ОТ ЕЗИКА НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ В СОЛУНСКИТЕ СЕЛА
- ПРЕЗ 1955 Г. АКАД. МИХАИЛ АРНАУДОВ ОТБЕЛЯЗВА СТОГОДИШНИНАТА НА АКАД. КОНСТАНТИН ИРЕЧЕК
Може би най-светлата и най-симпатичната фигура в македоно-одринското революционно движение е Пере Тошев (1865, Прилеп – 21 април / 4 май 1912, Дреновска клисура, Тиквешко). Не случайно през 1936 г. във в. „Обзор“ Антон Страшимиров в статията си „За Илинден и неговите творци“ ще го определи като „съвестта на революционна Македония“.
През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозанчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, един от най-високо ценените от Иван Михайлов дейци на ВМОРО, който е и един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на българите от Македония.
През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и е библиографска рядкост и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.
През 2003 г. по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание издадохме сборника със спомени на участниците в революционните борби на македонските българи Андон Кьосето, Анастас Лозенчев, Григор Попев, Аргир Манасиев, Христо Пасхов, Мите Хаджимишев, Кръсто Лазаров и Екатерина Паница „Македония в пламъци“. Спомените са записвани от Боян Мирчев, който е един от най-заслужилите ратници за съхраняване на спомена от величавата борба на ВМОРО. Техните оригинални записи се съхраняват в Централния държавен архив и в Българския исторически архив в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и бяха предадени на съхранение лично от него в последните години от живота му. Книгата отдавна е изчерпана и би трябвало да помислим за едно ново нейно допълнено издание.