Десет години след смъртта на бележития български учен, историк, журналист, публицист, педагог, църковен и политически деец Димитър Мишев (5 декември 1856, Видин – 26 декември 1932, София) списанието, на което той беше създател и първи редактор отбелязва тъжната 10-годишнина от неговата смърт. Списание „Отец Паисий“ е печатен орган на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на който Д. Мишев също беше един от създателите и първите му ръководители. 

Тези дни, през тази година се навършват 45 години от смъртта на известният наш журналист, публицист, поет, юрист и историк Христо П. Капитанов (6 януари 1903, Добрич – 1 декември 1971, София). Още приживе той, а в последствие и семейството му правят ценно дарение в Централния държавен архив в София. Спомням си как преди години госпожа Капитанова, неговата съпруга посети хранилището на архива, когато то се помещаваше в Съдебната палата, за да се поклони пред документалното наследство на покойния й вече съпруг. Този акт на обич и преклонение пред скъпия й покойник беше нещо, на което присъствувахме заедно с колегите си за пръв и единствен път. Същевременно трябва да отбележа, че аз имах възможност да познавам неговия живот и творчество, тъй като на мене ми беше възложено да обработя този изключително ценен и богат архив.

През 90-те години на XIX в. Скопие бил един от трите най-големи града в Македония, населението му възлизало на 31 900 души (1). Началото на Скопие трябва да се търси някъде в античността (2). Важна роля като административно, военнополитическо и културно средище той играел и през Първото и Второто българско царство.

Географското положение на града през турско робство давало възможност да бъде не само културно и търговско-стопанско средище в Македония, но и важен административен център. Скопският вилает включвал Скопски, Прищенски, Сениченски, Ипекски, Татлиджиски и Призренски санджак. Плодородното Скопско поле било засадено с лозя, житни растения, тютюн, анасон, памук, лен, зеленчуци и овощия. То се напоявало от реките Вардар, Лепенец, Треска и Пчиня (3).

Наскоро след идването на власт на Адолф Хитлер затоплянето в руско-германските отношения е видно, тъй като и двете страни имат планове за отхвърлянето на Версайлската мирна система. Това, което Третият райх не успя да довърши с Мюнхенското споразумение беше довършено със спогодбата Молотов-Рибентроп. След взаимни договорености и гаран