(ЧЕТИВО ЗА МАКЕДОНИСТИ)

През 2021 г. ще се навършат двеста години от рождението на босненския хърватин Стефан Веркович. Въпреки, популярността на неговото име сред нас българите ние все още не разполагаме с негова научна биография и с пълно събрание на съчиненията му. Вече е публикувана голяма част от неговия архив, който се съхранява в Българската академия на науките, както и докладите му до Сръбската академия на науките. Същевременно акад. Михаил Арнаудов публикува в един голям том запазената документация, свързана с „Веда словена“. „Веда словена“ – достоверна или мистификация, вече повече от един век откак е публикувана, тя вече е класика и принадлежи на историята и на литературата, който факт и отрежда важно място в едно бъдещо издание на съчиненията на Веркович.

За тракийския войвода капитан Петко Киряков (6 септември 1844 г., Дуган Хисар – 7 февруари 1900 г., Варна) е писано от историци и писатели. Той е герой и на един от най-успешните телевизионни сериали. Като започнем от Варна и минем през родния му Дуган Хисар паметта на поколенията ще достигнем до далечния Рим, където са издигнати бюстове на този виден български революционер. Името му ще остане в историята като име на борец за свободата не само на своя народ, но и на гръцкия и италианския.

Няма да се спирам на биографията му тъй като тя е толкова позната и популярна и като че ли няма какво да се добави към. Публикувани са и известните документи за него. Още приживе, през 1888 г., известният наш краевед Христо Попконстантинов публикува първата му биография, която е резултат на подробна анкета с войводата. Още тогава, за пръв път, авторът дава гласност и да предоставените му от Петко Войвода документи за революционната му дейност до 1879 г., както и списъците с двете му чети – първата до Освобождението, а втората, действаща в Ахъчелебийско от Освобождението до 1879 г.

РАЗКРИТИЯТА НА ХРИСТО ШАЛДЕВ ПРЕЗ 1904 Г.

Сръбската държавна доктрина, създадена през 40-те години на ХІХ век от Илия Гарашанин е стриктно спазвана без да й се дава гласност (до 1902 г.) в продължение на десетилетия. Макар и антируско в своята същност “Начертанието” на Гарашанин не е пречка при съгласуваността на сръбската външна политика с руската през следващия век и половина. То е изградено, ако погледнем през погледа на неговия автор, като едно сръбско патриотично творение, целящо не само освобождаването на все още поробените славяни от Османската империя, а и от Австрия, както и извоюването на сръбската независимост. Територията на Сърбия трябвала да се увеличи с привличането в рамките на скороосвободената държава и останалите близки и далечни славянски земи, като по този начин Сърбия изиграе ролята на един Пиемонт на Балканите.

За отразяването на празника на Светите братя Кирил и Методий в техния роден край Македония не веднъж е ставало дума както в научната, така и в мемоарната литература. Ако се проследи българския периодичен печат още от времето на Българското възраждане ще станем свидетели на един култ към създателите на славяно-българската писменост и литература по всички български земи. Но като че ли този култ най-се откроява сред македонските българи. Дори личните имена на Светите Седмочисленици сред нашите сънародници от Македония са най-популярни.