Вече не веднъж сме публикували и сме се позовавали на сключените тайни руско-български конвенции и договори, които както се оказа от развитието на историческите събития се оказаха във вреда на България. Предоверяването на Русия и на не реализирания руски арбитраж през пролетта и лятото на 1913 г. доведе до първата национална катастрофа. Тази тема е избягвана от сериозната наша, па и от руската историография. Партията на тесните социалисти в своя печатен орган „Работнически вестник“ първа и единствена прави публично достояние сключеният таен българо-руски договор в края на 1907 г. по време на стамболовисткото правителство на д-р Петър Гудев, според който България се оказва от своя национален суверенитет, като се прави сравнение със смисъла и клаузите на сключената от д-р Стоян Данев Българо-руска тайна военна конвенция през 1902 г.

За биографията на видния български писател, педагог, лексикограф, езиковед и преводач Сава Чукалов днес толкова малко се знае. Като един от най-големите познавачи на руския и българския език той  е автор на първия пълен руско-български речник, който и до днес остава незаменим. Благодарение на него още като ученици можехме да четем в орогинал стиховете на Пушкин и Лермонтов и романите на Достоевски и Толстой.

Преди близо четири десетилетия имах възможност заедно с моя колежка да приемем неговият архив от съпруга му. Личният му архив сега се съхранява в Централния държавен архив в София. Още тогава успях да си препиша негов кратък спомен за участието му в Балканската война, на който едва днес дойде времето да оповестя. Този спомен той пише през 1967 г.

Тия дни се навършват 99 години от смъртта на Спиро Гулабчев. За него е писано толкова много, че едва ли може да се каже нещо повече. Бих посъветвал само читателите, ако искат да научат нещо допълнително би трябвало да разгърнат написаното от историка на българската журналистика Георги Боршуков от историчката професор Крумка Шарова. За политическата дейност на Спиро Гулабчев (12 юни 1856 г., Лерин – януари 1918 г., София) може би най-интересно е написаното от Димитър Благоев, Константин Бозвелиев и Георги Кирков. 

Около животът на жените хайдушки войводи винаги са се носели легенди. И до днес народът ни пее едни от най-хубавите си песни за тях. Техните подвизи са вдъхновение и пример за революционерите от Македония и Тракия. На тях са посветени едни от най-хубавите книги, а не рядко са героини и в игралното кино.  Такъв е и случаят с една от най-прочутите български войводки - Румяна войвода, животът на която е вдъхновил и нашето кино, което сега ни изненада и с филм за нея.