На 6 октомври 1940 г. в Москва умира един от най-образованите дейци на Българската комунистическа партия Христо Кабакчиев (1878, Галац – 1940, Москва). Там е и погребан. Интересно нещо – в Съветска Русия като че ли процентно измряха най–много дейци на международното комунистическо движение, отколкото в родните си страни, а Кабакчиев преди това, от есента на 1923 г. в продължение на няколко години прекарва в български затвор и дори присъдата му е намалена и е амнистиран от правителството на „кръволока“ проф. Александър Цанков.

Album des Crimes Bulgares, Annex aux documents relatifs aux violations des conventions de la Haye et du Droit international en general, commises de 18915-1918 par les Bulgares en Serbe ocupee, Paris 1919

Един от официалните документи свързан с осъждането на България в Ньой през 1919 г. е приложението към Синята книга - Сборника от официални писмени доказателства за  нарушенията на Хагската конвенция и международните закони за водене на военни действия и обвиненията за зверства и жестокости от страна на Българската власт по време на окупацията на Сърбия 1915-1919 г. (Синята книга в 3 тома). Подобен тип илюстровано издание е направено и във връзка с обвиненията срещу Германия и Австро-Унгария. Албумът е съставна част от доказателствата и има претенции за автентичност и достоверност. Той съдържа 52 илюстрации.

След Съединението на Източна Румелия с Княжество България на 6 септември 1885 г., станало без благословията на Русия император Александър III нарежда всички руски офицери, намиращи се в двете Българии да напуснат и да се завърнат в Русия. Започва и подготовката за свалянето на българския княз Александър Батенберг и скъсването на дипломатическите отношения. На българската граница стоят струпани турски войски, в готовност да предприемат военни действия срещу съединена България. В тази взривоопасна ситуация, непредизвикана от българска страна България е нападната в гръб от Сърбия. Крал-Милановата дипломация оправдава сръбското вероломство с това, че България е нарушила Берлинския договор и тя се впуска в тази авантюра в ролята на жандарм на Великите сили, целяща да възстанови статуквото. През 1913 г. съседна Румъния ще повтори сръбското вероломство, също с оправданието, че е нарушено статуквото и равновесието на силите на Балканите от България.

Едва ли човек трябва да е Симеон Радев, за да види, че социалистическият трибун Георги Кирков (1867, Плевен – 1919, София) е най-блестящият наш политически оратор. (Вж. С. Радев, политическото красноречие в България.) Неговото слово и днес може да служи като христоматиен пример как може да се говори публично, как трябва да се излагат фактите и да се вадят от тях изводите.

Преди години „Партиздат“ започна да издава неговите съчинения, но не стигна до никъде. Беше отпечатан само един том, който показваше само публицистиката на ранния Георги Кирков. Втори том така и не бе отпечатан, а на двутомното издание от 50-те години на миналия век изобщо не може да се вярва, тъй като то е силно цензурирано. За да възстановим неговата парламентарна дейност днес трябва да дирим отпечатаните му приживе в брошури негови речи, публикуваното във в. „Работнически вестник“, в сп. „Ново време“ и в Стенографските дневници на Народното събрание.