1937 година - ако можем да я наречем най-образно трябва да я сравним с националните катастрофи. През нея се преселват в небитието едни от най-големите български писатели, поети и учени. За нас, техните потомци остава тяхното нетленно наследство – написаното им слово. На едно от първите места от тази черна година сред нашите велики покойници е Йордан Йовков. Едва ли ще Ви кажа нещо изключително за него, тъй като това е работа на литераторите. Но все пак ще се опитам да припомня някои важни моменти от един тежък личен живот и едно неповторимо и впечатляващо творчество, което е част от нашето национално богатство.
Йордан Йовков е един от най-четените, най-издаваните и най-превеждани наши писатели.

– Академик Марков, защо след толкова години продължават споровете за това кой е спасил българските евреи? Това спасяване, оцеляване, изселване, интерниране, въдворяване или какво е било?
– Спорът продължава, защото въпросът за спасяването на българските евреи е не само ценен национален капитал, но и партийно-политически капитал. Ето защо преди 1989 г. БКП обсебваше спасяването на българските евреи. След 1989 г. нещата се приближиха многофакторно – изтъкна се ролята и на депутати, духовници, писатели, лекари и  адвокати… Не бива да се отрича и ролята на Комунистическата партия, защото наистина много фактори са допринесли за това спасение. Самият израз по документи е „депортация”. Но има „спасяване” и „неспасяване”,  като по този въпрос аз изнесох доклад миналата година в БАН и го публикувах. Както казах, това е един капитал и всеки би искал да го присвои и използва.

Генерал Павел Христов за престъпленията на Радко Димитриев

В тези дни, когато вече най-усилено се организират чествания и юбилеи за 100-годишнината от Балканската война, за да не бъде забравено името и делото на един от видните български генерали, участник във войните за национално обединение ще Ви запозная накратко с биографията на генералът от пехотата Павел Христов.
Това, което ще прочетете по-долу е предговорът на книгата „Генерал Павел Христов за престъпленията на Радко Димитриев“, която подготвихме с издателят Никола Григоров и която скоро ще излезе от печат. Тя в действителност представлява едно обемисто изложение на генерал П. Христов до военния министър генерал Иван Фичев, в което разкрива грешните и престъпни, но не лишени и от грандомански изпълнения действия на командира на Трета българска армия на Тракийския фронт през Балканската война генерал Радко Димитриев.

Напоследък публикувахме няколко важни списъка. Единият беше заедно с брошурата „Родоотстъпници“ за българската политическа земеделска емиграция в Югославия, живяла от щедрите сръбски подаяния и работила в продължение на едно десетилетие срещу родината си. Вторият списък, за разлика от първия беше Приходо-разходната книга на Финансовата служба към ЦК на ВМРО, от която можеха да се видят имената на стотици благородни българи и на сънародниците ни евреи, подкрепяли с парични средства истинската българска народна ВМРО. Надявам се, че вече сте имали възможност да ги прегледате и да откриете имената на Вашите родители сред тези достойни дарители. Съжалявам, ако някой се е наскърбил, срещайки имената на родители или дядовци в другия, черния списък на сръбските, скъпо платени слуги. Но такава е истината и не случайно още от древността се говори, че историята е учителка на народите. Дано нашия народ се поучи от грешките си и да избере пътя на благородните ни деди, а не на предателите и на чуждоземните слуги.