„…Ако руската дипломация, ако чиновническа Русия да не плащаше богато-богато и не поддържаше всичките вагабонти и предатели в България, то селото би било мирно.”

Захари Стоянов, 1887 г.

Неуреденият международноправен статут на Княжество България по Берлинския договор, успешното Съединение и Сръбско-българската война, извоювани самостоятелно без намеса и при противодействие на Русия, както и грубата й намеса във вътрешните работи на България, са събитията, които маркират прелюдията на кървавата драма, състояла се в Силистра и Русе през февруари 1887 г. Платеният и поръчан от Русия преврат на офицерите русофили срещу княз Александър I Батенберг от 9 август 1886 г. има временен успех. Контрапревратът начело със Стефан Стамболов и при съдействието на Софийския и Пловдивския гарнизон успява. Офицерите етронатори са отстранени, а с това и опитът на Русия да премине от етапа на свой протекторат над младото българско княжество към неговото поглъщане пропада.

Тези думи в заглавието взимам от една кореспонденция на големия английски журналист Алфред Хейлс, кореспондент на в. „Дейли Нюз” на Балканския полуостров и заедно с поручик Думбалаков е участник в българското Илинденско-Преображенско въстание (1903). Хейлс е четник в четата на подполковник Стефан Николов. За да съм по-точен, ще цитирам напълно думите на героичния англичанин: „ужасният и неогъваемият поручик Димитър Атанасов, човек, комуто великолепната храброст и ужасната омраза турците знаят и я избягват”.

Баба Марта /Първи март/ един от най-обичаните и почитани български празници.  Как са го посрещали старите българи?
В представите и вярванията на предците ни Първи март се свързва с прехода от зимата към пролетта и лятото, с идването на новото слънце и пробуждането на природата. В някои краища на Македоно-Охридско, Стружко, Дебърско, както и в Голо Бърдо празникът е наречен „Летник”. В Котел някога съществувало поверие, че рано сутрин, преди изгрев слънце дева-мома викала лятото и прокуждала зимата, като оставяла дарове на всички, които отивали да я слушат.

България участва в Първата световна война с единствената цел да разреши националния си въпрос. След поражението във войната министър- председателят Ал. Стамболийски подписва на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой мирен договор, който води България до втора национална катастрофа след Букурещкия мирен договор от 1913 г. Настъпва третото след Берлин (1978 г.) и Букурещ (1913 г.) разделение на България. Този път най-тежкото, защото предоставя нейни територии на балканските държави-победителки в световната война (Сърбия, Румъния и Гърция), установили трайни съюзнически отношения с могъщи световни сили. Така България се нарежда с останалите победени държави - Германия, с която е сключен Версайският договор на 28 юни 1919 г.; Австрия, с която е сключен договор в Сен Жермен на 10 септември 1919 г.; Унгария – в Трианон на 2 юни 1920 г. и Турция - в Севър на 10 август 1920 г.