За него няма да срещнете нито биографии, нито романи, нито стихове. Не знам да има някъде и паметник. Дано и неговите съграждани от Ловеч да не са го забравили! Спомням си, преди години видях на една снимка неоформен камък насред полянка, близо до гората. Отдолу пишеше, че това било паметникът на поручик Тома Давидов от Ловеч, лекар, загинал като охридски войвода. Не знам дали скопските сърбомани пазят и днес този скромен камък, или и него са бутнали, както бутат паметниците или ровят в гробовете на българите от Мизия, Тракия и Добруджа, загинали за свободата на тамошните българи?!

За Кирил Борисов Дрангов (1901, Лом - 1946, София) почти нищо не е писано в историческата литература. Името му рядко се среща само в обобщаващите изследвания за македонското освободително движение от 20-те години до смъртта му през лятото на 1946 г., около която и до днес има редица неясноти. Не малко място за него като революционер отделя членът на ЦК на ВМРО Иван Михайлов в спомените и книгите си. Биографията на този революционер, син на видния български пълководец и военен теоретик полк. Борис Дрангов, тепърва трябва да се пише, но липсата на исторически документи за неговия живот и дейност са основна пречка за това. Ще спомена само основните моменти от неговия живот.

На 23 ноември 1944 г. на Общо събрание на Съюза на българските писатели е възприето решението на Управителния му съвет да бъдат изключени от Съюза за „подчертана фашистка дейност” 29 български писатели, сред които на първите места са: Димитър Талев, Кирил Кръстев, Георги Константинов, Йордан Стубел, Славчо Красински, Николай Дончев, Петър Горянски, Владимир Василев, проф. Богдан Филов, Йордан Бадев, проф. Борис Йоцов, Фани Попова-Мутафова, Чавдар Мутафов, проф. Михаил Арнаудов, Димитър Шишманов, Никола Балабанов, Павел Спасов и др. Името на Димитър Талев сред този списък не е случайно. Не са случайни и имената на останалите, които днес осмислят българското литературно наследство от периода до 9 септември 1944 г., а тези, които оживяха, обогатиха националната ни култура и с редица нови постижения.

Преди години прочетох едно интересно изказване на водещ западен журналист, срещал се и интервюирал най-известните личности на миналия век. По неговите думи само Лев Толстой и Александър Балабанов са му направили най-голямо впечатление и са оставили неизличими спомени в него. За Лев Толстой няма да пиша, тъй като за него достатъчно е написано от изследователи, съвременници-мемоаристи, пък и той достатъчно е казал за себе си в своя дневник и спомени, а да не говорим, че личността на магьосника от Ясна поляна присъства зад всеки негов написан ред. Навремето В. И. Ленин в едноименна своя статия беше нарекъл Лев Толстой „огледало на руската революция”. Въпросът и сега е спорен - дали Толстой или неговото творчество са огледало на руската революция, или са огледало на руската история и действителност от ХІХ век. Спирам да ви занимавам с великия творец, още повече че това не само не ми е целта, но има по-компетентни от мен, които да се произнасят по въпросите около личността и творчество му.