СРЪБСКИЯТ СЛУГА И НЬОЙСКИ ФАЛШИФИКАТОР РУДОЛФ АРЧИБАЛД РАЙС
27 ноември е една от черните дати в българската история. На този ден преди 92 години в парижкото предградие Ньой - сюр - Сен България е принудена от Великите сили, победителки в Първата световна война, да подпише мирен договор - диктат, санкционирал втората й национална катастрофа.
Така четиригодишните усилия на България да реши националния си въпрос по военен път през Първата световна война завършват с пълен неуспех. След пробива при Добро поле през септември 1918 г. фронтът в Македония, удържан от българската войска чрез безпримерен героизъм, рухва. Въпреки голямата победа при Дойран над англичани и гърци, правителството в София решава, че страната повече няма сили да воюва, и на 29 септември 1918 г. подписва в Солун примирието. България е окупирана от войските на победителките от Антантата, а армията ни е демобилизирана, като западно от Скопския меридиан около 100 000 души български офицери и войници, които не успяват да се оттеглят навреме, са оставени за заложници.
НИКОЛА ВАПЦАРОВ И МАКЕДОНСКИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН КРЪЖОК
РЕЗОЛЮЦИЯТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ОТ ЯНУАРИ 1934 Г. - ВРЪХ В ЛЪЖАТА И МАНИПУЛАЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ И СВЕТОВНИЯ КОМУНИЗЪМ И ПОРЕДЕН УДАР СРЕЩУ НАРОДА НИ
ЗА ВЛИЯНИЕТО НА ИДЕИТЕ И ДЕЛОТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ И ОДРИНСКО (1893)
Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ ЗА НАРОДНОСТТА НА БЪЛГАРИТЕ
|
Моето поколение беше възпитавано с пролетарската поезия на Христо Смирненски, Никола Вапцаров и Пеньо Пенев. Насочеността на поезията им и българският им произход беше обединяващото и при тримата, независимо от времето, в което бяха живели и творили. Първите двама бяха родом от Македония - Смирненски беше роден в унищожения от гърците през 1913 г. Кукуш, Вапцаров беше роден в Банско, а „поетът с ватенката” - в габровското село Добромирка. Първият умря, покосен от възпятата от него „жълта гостенка”, вторият беше разстрелян от политическите си противници, срещу които беше вдигнал ръка, а третият се самоуби, увеличавайки по такъв начин бройката на българските убити поети и поети-самоубийци (Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Стамен Панчев, Сергей Румянцев, П.К. Яворов, Николай Ракитин, Димитър Бояджиев и т.н.).
Едва ли има някой, интересуващ се от македонския въпрос, който да не знае за резолюцията на Комунистическия интернационал от януари 1934 г., но не всички познават цялостния й текст, тъй като досега тя е публикувана в нелегалните комунистически вестници и в научната литература. Сега повече интересуващи се ще имат възможност да се запознаят не само с пълния й текст, но и с редица важни документи, излезли изпод ръцете на българските комунисти, на които е възложено да я приложат на дело.
Темата за Васил Левски и Македония все още е останала непроучена. Редица автори в миналото отбелязват за негови обиколки в Македония и Тракия. За това пишат книжарят Арсений Костенцев и публицистът Петър Завоев. Знаеше се, че Левски и съратникът му етрополецът Тодор Пейов минават в Кумановско и Кривопаланечко и посещават и Осоговския манастир. Други автори отбелязват, че Левски отива и по на запад в Македония - към Щип и Скопие.
В края на 1935 г. умира един от най-големите български историци медиевисти професор Васил Златарски. Той е един от най-сериозните критици, които отхвърлят напълно историческите изследвания и научния метод на д-р Ганчо Ценов. Обратното също е вярно, д-р Г. Ценов пък, от своя страна, посвещава десетилетия от живота си, за да докаже същото за проф. Златарски, като го обвинява не само в неточности, но и в престъпления в историческите си изследвания, като открива и публично оповестява негови плагиатства и подражателства на чужди историци, под влиянието на които е попаднал (Шафарик, Голубински и т.н.).