Няколко щрихи към образа на един убиец и руски шпионин

Тия дни отбелязахме 104-годишнината от едно от най-подлите и коварни престъпления в нашата история. На 28 ноември 1907 г. Тодор Паница изпълнява смъртната присъда на задграничните представители на ВМОРО в София Иван Гарванов и Борис Сарафов.
Кой произнесе тази смъртна присъда и беше ли тя законна?
Другият важен въпрос е кой беше Тодор Паница?
Серският окръжен революционен комитет, възглавяван от Яне Сандански, осъжда на смърт двамата задгранични представители и драмския войвода Михаил Дайев. За изпълнител на присъдата на задграничните представители е определен Тодор Паница, който с това трябва да изкупи греховете си пред комитета. А смъртната присъда на Михаил Дайев е решено след „желанието” на самия Дайев да се изпълни от самия него, като се самоубие.

Анита Комитска

Посвещава се на покойния Райко Сефтерски

Сборникът на братя Миладинови „Български народни песни”, издаден в Загреб през 1861 г. със спомоществователството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер, е най-забележителния труд в новобългарската възрожденска литература. В него са събрани 665 песни от източните и западните краища на България; от Панагюрище, София, Струмишко, Кукушко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебърско, Прилепско, Битолско, Охридско и Стужко. Те са разделени на самовилски, други стари, църковни, юнашки, овчарски, хайдушки, жальовни, смешни, любовни, сватбени, лазарски и жетварски. В сборника са обнародвани сватбени и годишни обичаи от Струга и Кукуш; вярвания, игри, предания, собствени народни имена и гатанки. Сбирката от народни умотворби на Миладиновци е ценен извор за бита и вярванията на българите от цялото етническо землище.

В края на XIX и началото на XX век три пъти българи и сърби водят борба за господство над град Пирот. Съдбата на града е била решавана в преки сблъсъци в три войни - Сръбско-българската от 1885 г., Междусъюзническата от лятото на 1913 г. и Първата световна от есента на 1915 г.
Това е историята на едно предателство, която ни връща към Втората Балканска война, наречена още Междусъюзническа. Войната, която, по лоша традиция, от десетилетия е най-неописаната и най-неотразената в българската историография.
За да разберем същността на разигралите се събития през 1913 г. в района около Пирот, е необходимо накратко да очертаем какво представлява Пирот и Пиротско за България и за Сърбия.

ВОЙВОДАТА ИЗРАСЪЛ С ЛЕГЕНДИТЕ И С ПРИМЕРА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И КАТО НЕГО ДАЛ ЖИВОТА СИ ЗА ПОРОБЕНИТЕ БЪЛГАРИ

Цочо В. Билярски

Ако посетите Карлово и се спуснете от центъра му, от къщата на Апостола на българската свобода Васил Левски в посока към жп гарата, някъде по средата на това разстояние ще видите един белокаменен бюст на тиквешкия войвода Петър Юруков. Наскоро не съм бил в града на тези двама революционери, но колкото и пъти през предишните години да ми се случеше да мина оттам, това, което ми правеше впечатление, беше, че винаги бюстът на войводата е залят с черна блажна боя. Явно, че „благодарните” потомци, вероятно негови съграждани, по този начин изказват „преклонението” си към подвига на този бележит, а днес забравен българин. Но да не обобщавам за всички карловци, тъй като там има и хора, които знаят кой е Петър Юруков и тачат неговата памет и аз съм се срещал неведнъж с тях и сме разговаряли за него.
Тъй и тъй се връщам към спомените и впечатленията си, искам да споделя с вас и това, което съм видял и чул и в Тиквешията, и по-специално в Кавадарци и Неготино.