„Отцепленията и разцепленията никак да не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гръцките болести, а именно - колко глави, толкоз канитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. …”
(Из писмо на Гоце Делчев до Никола Малешевски. София, 5 януари 1899 г.)

През 1917 г. първото френско издание на книгата си „Македония и Българското възраждане“ Симеон Радев посвещава на приятеля си от младини Борис Сарафов „На паметта на Борис Сарафов, героя на Илинденското въстание, авторът посвещава тази книга с братско чувство”. Двамата влизат по едно и също време в македонското освободително движение - Борис Сарафов във Върховния македоно-одрински комитет и ще успее да се издигне до негов председател, като същевременно ще ръководи и Българските освободителни офицерски братства за Македония и Одринско, докато Симеон Радев ще ръководи Цариградския македоно-одрински комитет, а когато започва да следва в Женева и Париж по настояване и с подкрепата на Сарафов, ще започне да издава вестниците на Вътрешната организация и Върховния комитет „L`Effort” в Женева (1900-1901) и „Le Mouvement Macedonien” в Париж (1902-1903). Тези вестници, заедно с излизащите в София „Право”, Реформи”, „Вечерна поща”, под перото на С. Радев ще станат най-добрите пропагандатори на истината за положението на българското население от Македония и Тракия.

Наскоро след втората национална катастрофа в полите на Витоша бавно гасне животът на един от титаните на българската национална революция, родеещ се с трагизма си с Гьотевия Фауст. Това е революционерът, мислителят и идеологът на ВМОРО, поетът, педагогът и ученият Христо Матов, посветил целия си живот и дейност за освобождението и обединението на всички български земи и народ в една държава. За него националният идеал е Санстефанска България, а при невъзможността той да се осъществи, революционната организация го замени с принципа на автономията, само и само да се запазят българите от Македония и Одринско от денационализация и ново разпокъсване на земите ни. От творчеството му се вижда, че Матов, като великия Апостол на българската свобода Васил Левски, чужди земи не искаше, но и българските не даваше.

Колкото и да е писано за големия български революционер Иван Гарванов, то е толкова малко, неточно и тенденциозно, че да се напише пълната му биография, първото нещо, което трябваше да се направи, е да се публикува известната и новооткритата документация и мемоарните материали за него. Когато с колегата Валентин Китанов започнахме да издирваме спомени и документи и да ги подготвяме за печат, най-непреодолима беше преградата, че не открихме неговия личен архив, който или не е запазен, или е все още в неизвестност. Всичко, което открихме от него и за него, се намира сред документите на неговите съратници и съвременници, в архивите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, на Министерството на външните работи и изповеданията, на Българската екзархия, на Тайната канцелария на княза, както и в десетки публикации в документални сборници и в периодичния печат. Това наложи да се направи едно продължително издирване в архивите и в библиотеките. Оказа се, че са публикувани само незначителен брой документи и спомени, които са излезли от неговата ръка или се отнасят до него.