Войните, които Отечеството ни води през отминалия ХХ век, завършиха катастрофално за народа ни. Освен откъснатите големи части от българската територия с населяващите я наши сънародници, в ръцете на враговете останаха и значително число военнопленници и заложници. Ако смятате, че комшиите ни се съобразяваха с международните военни конвенции за воденето на военните действия и отнасяне към пленниците и мирното население, грешите. Пребиваването в плен и в заложничество беше една ужасяюща мартирология, до която нашите изследователи не смееха да се докосват. А поради българското мълчание страната ни беше обвинявана в какви ли не прегрешения и издевателства над чуждоезичното население в местата, където се водеха  военни действия.

Берлинският договор от лятото на 1878 г. ликвидира Сан - Стефанска България. На нейно място “Европейският оркестър” създава васалното на Османската империя Княжество България, обхващащо територията на север от Балкана и бившия Софийски Санджак, без Северна Добруджа, управляваната от Високата порта Източна Румелия и оставащите под турския ятаган Македония и Южна Тракия. Българското население в тези области въпреки организираните и спонтанни протести е подложено на постоянен гнет и нито за миг не се примирява с робската си участ.

Често пъти се питаме защо северноевропейските държави подкрепиха в Съвета на Европа регистрацията на сепаратистката партия ОМО „Илинден”? Дали не са наясно с националния въпрос на Балканите, или други някакви причини ги подтикват към тази необоснована и същевременно дестабилизираща страната ни защита на просръбската, промакедонската и антибългарската провокаторска партия?! Може би това, което ще прочетете по-долу, свързано пак с явно провокативните и лъжливи действия на Сърбия и нейните съюзници през втората половина на 1917 г., ще ви помогне да си отговорите на този въпрос.

Една от най-често употребяваните думи от държавните ръководители на съседните нам държави относно двустранните ни  отношения е добросъседството. Няма среща, няма интервю, в които поне няколко пъти да не бъде спомената тази дума, разбира се, така украсена и нагласена, че да ти се приплаче от умиление какви прекрасни и добросърдечни комшии си имаме и колко много те са загрижени за развитието на добросъседските ни отношения! И то отвсякъде! Като се почне от север - православно-християнската Румъния, после от запад - православно-християнската „братска и славянска“ Сърбия и уродливото й отроче - БЮРМакедония, веднага след тях от юг - извора на православното християнство Гърция и се стигне до югоизток - „най-приятелската“ република Турция. Та като слуша човек управниците на комшийските ни държави, иде му да ревне на глас от такова българолюбие, да се засрами дълбоко в себе си и одма да го загризе съвестта, че ний, българите, сякаш сме най-несъобразителните егоисти и най-лошите хора на Балканския полуостров за нашите комшии. Ама от лоши по-лоши!