„Попитай Данев министра защо продаде Силистра?”

Част от текста на народна песен от 1913 г.

През 1913 г. България за пръв път е принудена да отстъпи част от територията си на своя съседка. Облагодетелствана се оказва Румъния, която присъединява Южна Добруджа. Областта е заграбена поетапно от Румъния в разстояние само на няколко месеца. Първо е откъсната Силистра, а след това цяла цялата южнодобруджанска земя.

Името Македония е споменавано многократно в българската книжнина, но то винаги е било редом с това на Мизия и Тракия, които, взети в цялост, дават пълна представа за земите, в които живеят българите.
Македонският въпрос възниква с взетите решения на Берлинския конгрес (юли 1878 г.), като Източна Румелия, Македония, Тракия, Северна Добруджа и Моравско остават извън пределите на Княжество България. До Руско-турската война от 1877-1878 г. съществува само български въпрос, като част от големия Източен въпрос. Нерешеният български въпрос след Берлинския конгрес включва в себе си македонския, тракийския, добруджанския и моравския въпрос. За последния днес почти никъде не се споменава, тъй като той е напълно забравен. Протестите от всички български краища срещу разпокъсването на българските земи и народ изобщо не бяха взети под внимание и български представители не бяха допуснати нито в Сан Стефано, нито в Берлин. Съдбата на българите се е решавала без тяхното участие. Тази традиция Великите сили щяха да продължат и през следващото столетие.

В деня, когато е обявена Балканската война, един български революционер се самоубива, смятайки, че Македония ще бъде вече свободна, и неговата мисия може да се сметне за приключена. Това е Тодор Лазаров, една от най-симпатичните и лъчезарни фигури в националноосвободителното движение на поробените българи от Македония и Одринско. И въпреки това неговото име и до днес остава почти неизвестно за поколенията, а то стои редом с имената на Гоце Делчев, Дамян Груев, д-р Христо Татарчев, Христо Матов, П. К. Яворов, Тодор Александров и Иван Михайлов. Неговата духовна красота е в синхрон и с физическата му, която е впечатлявала и приятели, и врагове. Едни от най-хубавите думи за Тодор Лазаров изрича и Иван Михайлов, когато в спомените си говори за улицата на революционерите в Щип.

Киро Глигоров лично не познавам. Преди години, когато се представи книгата със стенограми от разговори на стария югославски функционер Кръсте Цървенковски с Тодор Живков го видях (Вж. Кр. Црвенковски, На браникот на македонската самобитност. Скопjе, 1998, 209 с.). Тогава през същата 1998 г., по време на наша служебна командировка бяхме поканени да присъстваме на това антибългарско сборище в центъра на Скопие. Отидохме от любопитство. По пътя към залата аз вървях съвсем близо до тогавашния македонски президент. Беше наскоро след като се оправи от атентата. От двете му страни вървяха двама яки и снажни гавази с извадени дълги револвери.