Свидетелствата на проф. Хана Аренд и Гидеон Аузнер

След избиването и прогонването на останалите живи българи от Егейска Македония през 1913 г. тридесет години по-късно, през 1943 г., гърците постъпиха по същия начин и с живеещите в Солун и из цяла Гърция евреи. Сътрудничеството на гръцките колаборационистки власти с нацистите е не само известно, но и публично осъдено след Втората световна война в редица публикации. Опитите на гръцката страна да прехвърли своите грехове и престъпления на България са удар в празно пространство, тъй като фактите и аргументите не подкрепят произволното боравене с тях. За сега убийствените факти, които изнесохме от спомените на солунския евреин Рафаел Камхи за гръцките и нацистките престъпления спрямо солунското еврейство, не само че не бяха опровергани, но и бяха допълнени и от нови материали, които може да прочетете в сайта „Сите българи заедно”. Изнесеното досега от Рафаел Камхи се потвърждава по най-категоричен начин и по време на процеса срещу Адолф Айхман през 1961 г. в Йерусалим, за което разказват в книгите си и Хана Аренд и Гидеон Аузнер, разполагайки с огромна документация и с показанията както на самия Айхман, така и на свидетелите. Същото се отнася и до злодействата на румънските власти с добруджанските българи, турци и евреи през 1916 г., което след четвърт век ще изпитат на гърба си отново румънските евреи. Румънските злодейства ще впечатлят дори нацистите. Но за това ще прочетете по-долу.

По време на следването ми в Софийския университет в края на 60-те и началото на 70-те години един от нашите преподаватели по балканска история, който, явно, че е поназнайвал и румънски език, ни разказа какво му е направило впечатление от румънската опозиционна преса от Първата световна война. На първата страница на голям румънски вестник с големи букви било написано „За какво воюваме ние?” и на долния ред с по-малки букви следвал отговорът: „Ние воюваме, за да крадем!”. Тогава възприехме думите му като злобна шега спрямо северните ни съседи, макар че доста интересни анекдотични случки той разказа и около връщането на Южна Добруджа през 1940 г. След години, когато имах вече възможност да работя с архивите и творчеството на добруджанските дейци Христо Капитанов, Димитър Минчев, Иван Пенаков, Печо Господинов, Петър Габе, на добруджанския герой генерал Иван Колев, на д-р Николай Николаев и Никола Агънски (Капитан Енгезки) и с документалното наследство на великия наш разказвач Йордан Йовков, пред мен се разкри истинският и непознат лик на северните ни съседи, които не са окрали само този народ с който не са граничили.

В три от петте войни за национално обединение, които България води, граничният район на Босилеградско Краище става арена на непосредствени бойни действия между българи и сърби.

Най-голяма продължителност имат боевете през лятото на 1913 г. В Босилеградско по време на Междусъюзническата война - от 28 юни до 18 юли1913 г. - се водят 20-дневни жестоки боеве между части от българската и сръбската армия. Те са най-необяснени, както между впрочем и цялата война на „съюзниците разбойници” Сърбия и Гърция срещу България.

Едва ли патриотизмът е наш български патент! И другите народи обичат Отечеството си и жертват живота си за него. Така е било и така ще бъде. Примерите от историята на човечеството и на отделните народи го потвърждават. Но това е, когато става дума за борбите за освобождение от чуждо робство, защото, за да участваш в грабежа на чуждото, съвсем не е признак на патриотизъм. Нашият народ е участвал в освободителните движения на нашите съседи сърби, гърци, румънци и турци и никога не се е възползвал да заграби чужди територии. Но интересно е, че в аналите на историята не са записани имена на техни участници в борбите на народа ни. И знаете ли защо? Това не е пропуск на летописците и на историците, а просто защото такава е истината - такива няма. Те активно са участвали не в борбите за освобождение на народа ни, а в избиването или поробването му и заграбването на земите ни, а потурнаците от Скопие стигнаха до още по-голяма перфидност в това занимание - грабят историята ни, литературата ни, фолклора ни, историческото ни наследство.