Години наред продължава борбата за международното признание на нашата азбука и срещу опитите на руснаци да изопачат истината.
Кирилицата, като най-трайното и ценно постижение, което България е дала на света, предстои да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Тъкмо това е най-подходящият момент да се подчертае категорично нейният български характер, настояват водещи български медиевисти и историци. Необходимостта това да стане е продиктувана от факта, че преди всичко в науката отдавна се извършават спекулации и подмяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски народи посягат на делото на светите братя и го приписват за свое.

Аз съм от поколението, което расна в дълбоката провинция с книгите на Иван Вазов, на Ангел Каралийчев, на Елин Пелин, на Йордан Йовков и Димитър Талев. Троянският Балкан и непресъхващият Осъм винаги са били пред очите ми. В Троянския манастир Васил Левски основава първия революционен комитет от монаси,  начело на който застава игуменът Хаджи Макарий. Комитетът е посещаван от Панайот Волов и Димитър Общи.

През 1914 г. един от най-добрите познавачи на Балканския полуостров и на македонския въпрос проф. Павел Милюков дава интервю, което е отпечатано в списание „Илюстрация светлина”. То е озаглавено „За ужасите на новото равновесие на Балканите. Денационализацията на Македония”. В него големият руски учен историк накратко споделя впечатленията си като член на Международната комисия за разследване на причините и последиците от Балканските войни (1912-1913 г.). Преди да разкажем за учредяването и анкетата, която извършва тази комисия, искам да ви цитирам дословно впечатленията на този голям приятел на народа ни за това какво се беше случило и се случваше с българите в заграбената от гърците и сърбите Македония:

Сърбоманството е стара язва в българския политически живот. То дори се оказа по-опасно за народа ни от русофилството, германофилството и т. н. Самостоятелното управление на БЗНС след Първата световна война се оказва именно един от най-срамните периоди в българския политически живот. Преди години един от водещите български историци отбеляза, че земеделското правителство не само има неправилно отношение към разрешаването на националния въпрос, но и в интерес на добросъседските отношения със Сърбо-хърватско-словенското кралство то започва все по-често да жертва Македония. От фактите и документите се вижда, че в тази дейност знамето на предателството на националните интереси се носи от самия Александър Стамболийски и от министрите от неговото правителство Александър Димитров и Райко Даскалов. В тази срамна кохорта на челно място сред предателите са и Коста Тодоров, Александър Оббов, Христо Стоянов, инж. Георги Вълков, д-р Г. М. Димитров, Димитър Мацанкиев и редица други.