Само два месеца след включването на България в Тристранния пакт страната ни има възможност да си върне част от заграбените с Ньойския договор през 1919 г. български територии от Сърбия и Гърция. Беше започнало изпълнението на ангажиментите на Оста Рим-Берлин и Токио към своите съюзници. Едва ли тук важи позоваването на Макиавелистичната максима, че целта оправдава средствата при осъществяването на българския национален идеал – освобождаването на всички български земи и народ и обединението им в една държава - след включването на страната ни на страната на Тристранния пакт.

Известно е че през 1918 г. в разгара на Първата световна война и в навечерието на контраофанзивата на антантските войски на Македонския фронт страната ни отбелязва 15-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. Но малко известен е фактът, че с тази задача се залавя водачът на ВМОРО Тодор Александров, подпомогнат от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Шишков и тогавашния кмет на Крушово Наум Томалевски. Проф. Г. Шишков е избран за председател на Комисията по честването, а Т. Александров - за неин секретар, докато Н. Томалевски – за председател на Тричленната комисия по честването в Крушово. Комисията изработва програма за честването и я разпраща за неговата подготовка. Честванията е планирано да се проведат в Скопие, което да бъде главен център и в София, Крушево и Драма.

Малко хора знаят, че майорът от запаса Лука Малеев (1888-1976), бившият адютант на главнокомандващия на Действащата българска армия през Първата световна война генерал Никола Жеков е автор на първата и засега единствена българска биография на Адолф Хитлер, която излиза за първи път на български език през 1942 г.
Това, което е известно от кратката справка в Офицерския корпус за Лука Малеев Малеев е, че той е роден на 11 август 1888 г. в Пловдив. Завършва Военното училище в София през 1908 г. и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 2 август същата година.

Биографията на Васил Левски Захарий Стоянов завършва на 10 октомври 1883 г., което той отбелязва върху запазеният й ръкопис. Излиза от печат следващата 1884 г. Както „Записки по българските въстания“, за които той отбелязва още на корицата на книгата, че са изградени по „разкази на очевидци“, така и при биографията на Васил Левски той още в предговора „публично благодари на господа: Христо Иванов, Иван Арабаджията, П. Попов, К. Даскалов, доктор Рашко и пр., които са му доставили някои сведения за живота на Левски“.