ПО СЛЕДИТЕ НА ЗАТОЧЕНИКА ГУРКО САВИНОВ

В детските ми години една от любимите ми книги заедно с „Под игото“ беше „По следите на заточеника“ на Григор Угаров. Над съдбата на героя сме страдали, както аз така и моите приятели и съученици. Днес тази книга, въпреки нейните няколко издания е почти забравена. Сега след почти шест десетилетия попаднах на един истински разказ на един заточеник – българин от Охрид. Този останал почти неизвестен за нашата общественост българин е героят Гурко Савинов.
Преди да прочетете този уникален документ накратко ще припомня, кой е Гурко Савинов.

И до ден днешен българското общество продължава да се дели на русофили и русофоби, а руската политика спрямо България, като че ли не се е променила вече повече от един век.
Повод за сегашния материал са юбилеите на един от най-големите български поети, белетристи, драматурзи и преводачи Кирил Христов (23 юни 1875 г., Стара Загора - 7 ноември 1944 г., София). Тия дни се навършват 140 години от неговото рождение, а преди няколко месеца се навършиха 70 години от неговата смърт. А като публицист той е може би най-войнственият сред толкова блестящи имена в нашата богата литература. Интересното е, че и толкова години от неговата смърт все още има литератори, които изпитват страх от неговата личност и творчество и избягват да се занимават с него.

(90 ГОДИНИ ОТ УБИЙСТВОТО НА ТОДОР ПАНИЦА ОТ МЕНЧА КЪРНИЧЕВА)

Преди години сред предадените документи от бившия Централен партиен архив на ЦК на БКП в Централния държавен архив ми попадна един любопитен документ, който е бил открит и предаден Партийния архив от Дино Кьосев. Той дори е поставил в долния негов край свой коментар, свидетелстващ за това какво представлява документа.
Документът е въпросник изпратен по куриер от Менча Кърничева до Иван Михайлов по време на процеса срещу нея във Виена след като тя собственоръчно убива Тодор Паница на 8 май 1925 г. Тодор Паница е терористът от групата на Яне Сандански, който убива през 1907 г. задграничните представители на ВМОРО в София Иван Гарванов и Борис Сарафов.

Във времето между провеждането на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1934 г. и Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. светилата на българската научна мисъл се изправя пред съвестта на цивилизованите народи в защита на правата на българите във Вардарска и Егейска Македония.