СТЕФАН ПОПОВ ЗА ИЗРАСТВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ПОКОЛЕНИЕ

(70 ГОДИНИ ОТ НАРОДНИЯ СЪД)

За едно от най-тъжните и най-мрачни събития от нашата най-нова история е писано не един път. Наистина писанията са силно политически ангажирани. От една страна го оправдават, а от друга го порицават. И двете страни търсят аргументите в морала, законите и в решенията на мирните конференции на антифашисткия блок. Интересното в случая е, че българският народен съд успява да завърши заседанията си и да изпълни светкавично присъдите на 1 срещу 2 февруари 1945 г., месеци преди да заседава Потсдамската конференция на победителите, на която са произнесени окончателните присъди само върху няколко националсоциалистически водачи. В България нормата е изпълнена и преизпълнена. Дори имаше случаи когато обикновени селски стражари и пъдари бяха съдени и избивани като „подпалвачи на Втората световна война“. Парадоксално но факт!? Но преди всичко трябва да подчертая, че народният съд ликвидира по най-жесток начин цветът на българската интелигенция и обезкръви за десетилетия напред народа ни и го остави без водители.

продължава>

 

КАКВО РАЗКАЗВА СИМЕОН РАДЕВ ЗА ТАЙНАТА РУСКО-БЪЛГАРСКА КОНВЕНЦИЯ (1902 Г.) В СПОМЕНИТЕ СИ „ЛИЦА И СЪБИТИЯ ОТ МОЕТО ВРЕМЕ“

Многократно вече Ви запознаваме с руските интереси и апетити към България и изнесохме редица малко известни и даже напълно неизвестни днес факти и документи. Нашите амбиции са да прекъснем лозунгарското отношение и писания по тази важна тема от историята на българската дипломация и да застанем на страната на истината, която не винаги се оказва приятна за нас българите.
По отношение на двете военни конвенции – тази от 1902 и тази от 1908 г. се вижда слабостта на българския монарх Фердинанд Сакскобургготски и на неговите правителства и почти пълния им отказ от национален суверинитет.
Напоследък имахте възможност да се запознаете и с мнението на един от най-големите български вестникари и публицисти Велчо Т. Велчев от неговите наскоро излезли спомени „Из бурните времена на новата ни история“ (подготвени за печат от Ива Бурилкова и Цочо Билярски).

продължава>

 

БЪЛГАРИНЪТ ХАДЖИ ХРИСТО, ГЕНЕРАЛ ОТ ГРЪЦКАТА АРМИЯ И БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ

За Хаджи Христо (1783-1853) е писано, както в българската така и в гръцката история. Той, заедно с баща си и брат си са участници в сръбското въстание за освобождение от турско робство под водачеството на Кара Георги. Баща му и брат му загиват във въстанието за сръбската свобода. Хаджи Христо успява да се спаси като се прехвърля заедно с майка си и останалите живи от семейството му в Босна. Съдбата запраща младият революционер и авантюрист във Венеция, Родос и Кипър и после в Египет. Служи в турската войска като командир на кавалерията и достига до най-високи почести и звания след извоюваните победи в боевете срещу разбунтуваните племена в Северна Африка срещу египетските владетели Мехмед али и Хуршид Ахмед паша.

продължава>

 

СТАТИЯТА, КОЯТО НАРЕДИ П. Р. СЛАВЕЙКОВ И СВЕТОСЛАВ МИЛАРОВ СРЕД РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ

В историята на българската публицистика статията „Две касти и власти или днешната наша Екзархия и що ни обещава тя“ заема особено място. Историците на Българското възраждане никога не пропускаха да я посочат като един впечатляващ пример за онова време когато борбите по църковния въпрос между българските дейци в Цариград се разгаряха още повече след издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия и последвалите го - обявяването на българската църква за схизматична, свикването на църковно-народния събор за избор на български екзарх и оформянето на двете противостоящи си партии – на умерените и на крайните.

продължава>

 

КЪДЕ ДА СЕ ТЪРСИ СТАРОТО ИМАНЕ НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА, НА ПОП МАРТИН И НА КАРА КОЛЬО В ТРОЯНСКО?

СЪВЕТИТЕ НА ИВАН ХАДЖИЙСКИ КАК ДА СТАНЕМ БОГАТИ

(ГАЛЕРИЯ ОТ БЕЛЕЖИТИ ТРОЯНЧАНИ)

За да се обърна отново към творчеството на видния троянски социолог Иван Хаджийски ме върнаха моите детски спомени от родното ми село Орешак, Троянско, където мечтата за лесно и бързо забогатяване е отнела разсъдъка на мнозина мои земляци. За тази иманярска лудост най-образно и подробно разказва Иван Хаджийски, който се е ровил в старите иманярски книги, разговарял е със сладкодумните троянски търсачи на имане, а и както се вижда и понаобиколил тайните скривалища, включително и митичния Станчов пологар и Стенито.
Но да се върна към моите спомени, инък това, което е по-стойностното – написано от троянчанина Иван Хаджийски ще можете да прочетете по-долу.

продължава>