СТЕФАН ПОПОВ ЗА ИЗРАСТВАНЕТО И УНИЩОЖЕНИЕТО НА ТРЕТОТО БЪЛГАРСКО ПОКОЛЕНИЕ
(70 ГОДИНИ ОТ НАРОДНИЯ СЪД)
За едно от най-тъжните и най-мрачни събития от нашата най-нова история е писано не един път. Наистина писанията са силно политически ангажирани. От една страна го оправдават, а от друга го порицават. И двете страни търсят аргументите в морала, законите и в решенията на мирните конференции на антифашисткия блок. Интересното в случая е, че българският народен съд успява да завърши заседанията си и да изпълни светкавично присъдите на 1 срещу 2 февруари 1945 г., месеци преди да заседава Потсдамската конференция на победителите, на която са произнесени окончателните присъди само върху няколко националсоциалистически водачи. В България нормата е изпълнена и преизпълнена. Дори имаше случаи когато обикновени селски стражари и пъдари бяха съдени и избивани като „подпалвачи на Втората световна война“. Парадоксално но факт!? Но преди всичко трябва да подчертая, че народният съд ликвидира по най-жесток начин цветът на българската интелигенция и обезкръви за десетилетия напред народа ни и го остави без водители.
КАКВО РАЗКАЗВА СИМЕОН РАДЕВ ЗА ТАЙНАТА РУСКО-БЪЛГАРСКА КОНВЕНЦИЯ (1902 Г.) В СПОМЕНИТЕ СИ „ЛИЦА И СЪБИТИЯ ОТ МОЕТО ВРЕМЕ“
БЪЛГАРИНЪТ ХАДЖИ ХРИСТО, ГЕНЕРАЛ ОТ ГРЪЦКАТА АРМИЯ И БОРЕЦ ЗА СВОБОДАТА НА СЪРБИЯ И ГЪРЦИЯ
СТАТИЯТА, КОЯТО НАРЕДИ П. Р. СЛАВЕЙКОВ И СВЕТОСЛАВ МИЛАРОВ СРЕД РЕВОЛЮЦИОНЕРИТЕ
КЪДЕ ДА СЕ ТЪРСИ СТАРОТО ИМАНЕ НА ВЪЛЧАН ВОЙВОДА, НА ПОП МАРТИН И НА КАРА КОЛЬО В ТРОЯНСКО?
|
Многократно вече Ви запознаваме с руските интереси и апетити към България и изнесохме редица малко известни и даже напълно неизвестни днес факти и документи. Нашите амбиции са да прекъснем лозунгарското отношение и писания по тази важна тема от историята на българската дипломация и да застанем на страната на истината, която не винаги се оказва приятна за нас българите.
В историята на българската публицистика статията „Две касти и власти или днешната наша Екзархия и що ни обещава тя“ заема особено място. Историците на Българското възраждане никога не пропускаха да я посочат като един впечатляващ пример за онова време когато борбите по църковния въпрос между българските дейци в Цариград се разгаряха още повече след издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия и последвалите го - обявяването на българската църква за схизматична, свикването на църковно-народния събор за избор на български екзарх и оформянето на двете противостоящи си партии – на умерените и на крайните.