За нас българите 1953 г. е особено важна и в нашия исторически календар тя заема централно място. Току-що е умрял Й. В. Сталин, а в БКП, която управлява страната все още не са наясно накъде ще поеме страната ни и света и ще рухне ли сталиниската доктрина по националния въпрос. Сталинистката коминтерновска доктрина беше засегнала в световен план най-дълбоко българския народ и беше станала инициатор за създаването от една голяма част от народа ни една нова нация – македонската. Тогава от резолюцията на Коминтерна по македонския въпрос (1934 г.) са изминали почти две десетилетия. Пред народа ни стои задачата да отбележи няколко годишнини – 80 години от гибелта на Апостола на българската свобода – Васил Левски, 50 години от гибелта на Гоце Делчев – революционерът извоювал си правото също да се нарича Апостол по примера на великия си предходник и 50 годишнината от въстанието на останалите под робство македонски и тракийски българи – Илинденско-Преображенското въстание.

ПОСВЕЩАВА СЕ НА 142 ГОДИШНИНАТА ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ И 139 ГОДИШНИНАТА ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ТОДОР КИРКОВ

В световната, а по-конкретно във френската историография един от най-видните историци византинисти е лекарят по образование и по професия Гюстав Шлюмберже, оставил незабравими (макар и днес позабравени) страници за българския цар Самуил и за Василий II Българоубиец. Може би за нашата историография да не е обичайно лекари да пишат история, но не бива да забравяме и да пропускаме, че едни от най-стойностните исторически и краеведски проучвания са дело на наши лекари. Сред тях искам да посоча проучванията на лекарите д-р Петър Цончев за Габрово и на д-р Симеон Табаков за Сливен.

Първата цялостна история на македоно-одринското революционно движение е написана в Скопие през Първата световна война от Ангел Томов и Георги Баждаров със съдействието на Христо Матов, който им предоставя своите ръкописи и събрани материали. Тя излиза от печат през 1917 г. под заглавие „Революционната борба в Македония“. Обхваща времето до началото на Първата световна война (1915 г.). През последното десетилетие от живота си Христо Силянов пише следващата история, която излиза от печат през 1933 и 1943 г. в два тома под заглавие „Освободителните борби на Македония“. Капиталният труд на Силянов остава недовършен, тъй като достига до времето на Младотурската революция (1908 г.)

За големият древногръцки държавник и оратор. Демостен (384 пр.н.е., Атина – 322 пр. н. е., Атина) е писано многократно и сега няма да Ви занимаваме с неговата биография. Неговите речи и днес са сериозен извор за държавния, културния и политическия живот в антична Гърция през IV век пр.н.е. Същевременно те са и най-автентичния документален материал за гръцко-македонските войни, както и за личностите и делата на двамата македонски царе Филип Македонски и неговия син Александър Македонски. Въпреки достоверноста съдържаща се в неговите блестящи речи днешните македонски и гръцки историци като, че ли избягват да се позовават на тях или просто ги игнорирват, или използват избирателно, което просто си е обикновена фалшификация. За съжаление и при нас в България има пишещи на исторически теми, които по примера на гръцките историци обявяват двамата антични македонски царе за гърци, докато за бележитият гръцки оратор, политик и държавник те са чужди за гърците, който ги определя по най-категоричен начин като варвари, говорещи на някаъв чужд не гръцки език.