НЕПОЗНАТИ СТРАНИЦИ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ ОТ СЕНЗАЦИЯТА НА ДЕНЯ – ИЗЛИЗАНЕТО НА НЕПУБЛИКУВАНИЯ РЪКОПИС С НЕИЗВЕСТНИ ЧАСТИ ОТ КНИГАТА МУ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“.

Излязлата в тия дни книга на Симеон Радев „Строителите на съвременна България“ включва в себе си напълно непознати текстове, които са структурирани в две самостоятелни книги - „Произходът на съвременна България“ и „Руско-българския конфликт и дипломацията (1886-1887 г.)“. Върху тях големият български историк, дипломат и публицист работи в последните години от живота си до самата си смърт. До известна степен можем да кажем, че те са неговото историческо и политическо завещание към поколенията, които трябваше да живеят в сянката на Съветска Русия. Тук се проявява Сименрадевата безкомпромисност и принципност при излагането на историческите факти и то в един период (първите две десетилетия след 9.IX.1944 г.), през който не всеки смееше да пише истината по българо-руските отношения, па били те станали и през предишния век.

НОВОТКРИТИ ЧАСТИ ОТ „СТРОИТЕЛИТЕ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ“

(I. ПРОИЗХОДЪТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ и II. РУСКО-БЪЛГАРСКИЯТ КОНФЛИКТ И ДИПЛОМАЦИЯТА (1886-1887)

Повече от век от излизането на „Строителите на съвременна България“ и половин век след смъртта на Симеон Радев той продължава да ни изненадва. Оказа се, че неговият архив крие невероятни съкровища за българската история, култура и духовност. За пореден път читателите ще се докоснат до един от поредните шедьоври, пръкнал се от непознатите му ръкописи. Това, което почитателите на този най-виден след Иван Вазов и непосредствен продължител на Захарий Стоянов, български писател, историк и мемоарист е една истинска сензация, останала скрита сред прашните папки на Симеон-Радевия архивен трезор. Върху ръкописа на двете си книги, оформили този самостоятелен том на „Строителите“ полуслепият им вече автор работи до самата си смърт. С тях той определено завършва тази неповторима летопис на неговата Съвременна България.

(1883, Боженци – 1943, София)

Досега сте имали възможност да се запознаете с някои забравени текстове на професор Петър Мутафчиев, свързани с политическата история на народа ни и с аспирациите на съседните ни държави към големи части от Отечеството и народа ни. Те никога не са влизали в томовете с неговите съчинения, а са печатани в тогавашните вестници и списания. Неговото мнение е винаги било авторитетно за съвременниците му и той със словото си се изявява като един от безспорните водачи на народа ни. Неговите „История на българския народ“ и „Книга за българите“ отдавна са заели своето място в съкровищницата на българското културно наследство и би трябвало да се издават и преиздават и да не остане български дом без тях. В тях проф. П. Мутафчиев е не само историк на българското средновековие, но и блестящ културолог и народопсихолог. Той освен учен е и виден български общественик и просветен деец.

Имаме ли основания да смятаме, че патриархът на българската национална революция Георги С. Раковски е и идеен родоначалник и на македоно-одринското революционно движение? На този въпрос отговор дава по-долу публикуваният документ.
Още през най-ранните си години Раковски участва в българското и в балканското революционно движение. С право той е определян и като балканският Джузепе Гарибалди, тъй като е и от главните организатори и на балканското революционно движение за отхвърляне на турското иго. Тази му дейност най-подробно е проучена от професор Веселин Трайков, а документалното му наследство е публикувано в четиритомният „Архив Г. С. Раковски“, представляващ едно от най-ценните български документални издания.