От едно столетие се чуват гласове, че ние българите сме пионери в тероризма – убийства на министър-председатели: Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Андрей Луканов (останалите ги уби Народния съд през 1945 г.), детронирането на българския княз Александър Батенберг, убийствата на министри, политическите противници, генерали, адвокати, журналисти, поети, солунските и валандовски атентати, афери на ВМОРО и ВМОК, на ръководители на македоно-одринското движение, атентати в Софийското казино и в Народния театър, подводничари, парашутисти и какво ли още не.

От една седмица на книжния пазар се намира третият том от спомените на видният български публицист, историк и дипломат Симеон Радев. Той е неотделима част от седемтомната поредица „Лица и събития от моето време“. Това в действителност е уникално издание в нашето книгоиздаване, не само по своя обем, но и по значимостта на разказа на мемоариста. Времето, което обхваща в това седемтомно издание са седем десетилетия от живота на най-следкодумния български разказвач. Разказът му за преживяното, видяното и премисленото го нарежда редом до Иван Вазов и Захарий Стоянов.

БЪЛГАРИ, ЖЕРТВИ НА СТАЛИНИСТКИЯ ТЕРОР

Мемоарите и книгите на Александър Солженицин, Андрей Алдан – Семьонов, Евгения Гинзбург, Варлам Шаламов, Анатолий Рибаков, Владимир Буковски, Василий Аксьонов, Валтер Кривицки, Александър Орлов, Георгий Агабеков, Леонард Гендлин, Анатолий Прокопенко, Борис Пастернак, Павел Судоплатов, Борис Бажанов, Артур Кьостлер, Дмитрий Волкогонов, както и документалните издания, разкриващи престъпленията на КГБ, вече от повече от три десетилетия са познати на световната и на българската общественост. Трагедията на руския народ и на останалите народи, живели в рамките на бившия Съветски Съюз изненада и ужаси човечеството, а „Черната книга на комунизма“, „Островът на канибалите“ и „Големият терор“ изкара на показ и задълбочи и в детайлите репресивната машина на комунизма, който е имало да се справя, както със своите вътрешни така и чуждестранни врагове.

(ПО СЛУЧАЙ 110-ГОДИШНИНАТА ОТ СВИКВАНЕТО НА ПЪРВИЯ СКОПСКИ ОКРЪЖЕН КОНГРЕС)

Макар и многократно да се връщаме към живота и революционната дейност на един от най-бележитите български революционери и в този материал ще се спрем на един кратък епизод от дейността на Тодор Александров. Става дума за участието му в работата на Първия Скопски революционен конгрес през януари 1905 г., откъдето започва стремителното му изкачване в йерархията на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Но да се върнем с година и половина напред.