(БЕГЪЛ ПРЕГЛЕД ПО ПОВОД НА ЕДНО ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ)

Четири са книгите, които трябва да се прочетат и без които всеки културен българин не би трябвало да се нарича културен. Още повече, че те формират и утвърждават националното ни самочувствие и гордост, че сме българи. Това е „Под игото“ на Иван Вазов, „Записки по българските въстания“ на Захарий Стоянов, Найден-Геровия „Речник на българския език“ и „Строители на съвременна България“ на Симеон Радев.
Когато тридесетгодишният Симеон Радев публикува своите „Строители“, поутихналите страсти от времето до 1887 г. отново се събуждат и се развихрят с пълна сила. Бивши революционери, църковни и просветни дейци, а преди всичко политици и държавници в описаните събития грабват перото и започват да пишат своите спомени. За четвърт век излизат от печат значително число дневници и спомени, които както обогатяват нашата литература и история, така и допълват Симеон-Радевия шедьовър.

(ГАЛЕРИЯ ОТ БЕЛЕЖИТИ ТРОЯНЧАНИ)

През 2015 г. се навършват 130 години от рождението на бележития наш съгражданин Васил Стефанов Балевски.
Васил Балевски произхожда от видния троянски род Балевски, корените на когото са от Охрид. Многовековната история на Троян и Троянския край е тясно свързана с Балевския род, началото на която се откриваме в Ранното Българско възраждане. Балевски са участници в църковно-националните и културните борби в нашия край и щедри дарители на нашите манастири. А след Освобождението на България имат сериозно място и в политическия живот в Троян и Троянско, както от левия, така и от десния политически спектър. Думата ми е, че Балевските никога не са били аполитични, а са активни участници в политическите борби в нашия буден и бурен край. От този род произхождат и видни индустриалци, фабриканти, хора на изкуството, културата и науката. Начело на Троянската комуна също застава представител на Балевския род, като в политическите борби и протовопоставяния по време на Деветоюнския преврат (1923 г.) намира смъртта си тогавашният троянски кмет Спас Балевски. Неговият паметник и днес може да се види в предградието на Троян, но вече ограден в частен имот, като някой „умник“ е счупил стоящата над него петолъчка.

През тази година се навършиха 90 години от убийството на водача на Вътрешната македонска революционна организация Тодор Александров. Тази тъжна годишнина почти не беше отбелязана, ако не броим в сметката няколкото патриотарски сборища, на които прозвучаха старите лозунги, които днес не правят впечатления почти на никого. Всичко това беше съпроводено и от политическото раздвижване в следизборната еуфория.
Двамата водачи на ВМРО, видните български революционери Тодор Александров и Иван Михайлов, родом от Щипско Ново село, като че ли бяха вече станали неудобни, дори и за техните последователи. Все още не могат да се издадат архивите на бележитите революционери, тъй като никой не може да отдели средства за тази цел, докато скопските историци пишат и издават без да се притесняват за средства, независимо, че лъжите и фалшификациите все още разцъфтяват с пълна сила там около Вардара. А в огромният и луксозен музей на „македонската борба“ в Скопие лъжата е заела всичките му етажи и напомня на „Потьомкиновите села“ от времето на Екатерина Велика.

Темата е свързана с българското военно присъствие в т. нар. "нови земи" по време на Втората световна война. Определено трябва да се подчертае, че дейността на българските войски в тези "нови земи", присъединени към България през Втората световна война в периода април 1941 - септември 1944г., не е сред любимите на българската историография.
Това личи от факта, че с малки изключения проблемът не е предмет на специални научни изследвания. В българската историография липсват цялостни и задълбочени проучвания за дейността на частите ни, действащи в тези "нови", наречени още "новоосвободени" стари български земи.