Растохме и живяхме в години, когато руските и съветските шпиони бяха български патриоти и бяха чествани и награждавани с най-високи държавни награди, а германските, американските и английските бяха определяни като предатели, съдени и разстрелвани. Дали се е променило нещо за последния четвърт век ще си отговорите сами?! А и на въпроса има ли още българи, които мислят по известната директива на „вожда и учителя на българския народ“ Георги Димитров, че дружбата ни със СССР е като въздуха и водата за всяко живо същество?!

След като в продължение на почти половин век Българската комунистическа партия имаше определени постижения по българския национален въпрос, след 10 ноември 1989 г. тя стремително пое пътя надолу. Без да ни се иска да припомняме за ролята на нейния дългогодишен ръководител Тодор Живков тя ни се набива на очи, разглеждайки документите на тази партия. Той постепенно и твърдо отстояваше позициите на България по националния въпрос, преборвайки се с крайните интернационалисти и прокарващите на дело вредните за България коминтерновски постановки. Наистина това преди всичко се отнасяше до македонския въпрос, макар че и тук той се разглеждаше частично.

Един от значителните моменти в историята на борбите на македонските българи е провеждането на VI конгрес на ВМРО през февруари 1925 година в с. Сърбиново, Горноджумайско.
С отбелязването на годишнината се зае „Сите българи заедно“, тъй като отново няма днес организация и институция, която да отбележи това паметно събитие.
Наскоро след загубата, която Вътрешната Македонска Революционна Организация (ВМРО) претърпява с убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. Иван Михайлов влиза в Централния й комитет. Като негов член той е избран с огромно болшинство на VІ й Общ конгрес, който е проведен в началото на 1925 г. За членове на ЦК са избрани също и генерал Александър Протогеров и Георги Попхристов. Двамата ще отпаднат от ЦК още на следващия конгрес през 1928 г., докато Ив. Михайлов ще остане като такъв до самата си смърт през 1990 г. До края на живота си той ще подписва своите писма и статии като „член в ЦК на ВМРО от 1924 г. до днес“.

През тия дни се навършват 137 години от Освобождението на България. През 2012 г. публикувахме в Библиотека „Сите българи заедно“ като № 30 от поредицата книгата на видния български военен историк генерал-майор Йордан Венедиков „Въстание и война за освобождение на България“. За да отбележим годишнината ви предлагаме два кратки откъса от нея, отнасящи се до политическата подготовка на войната и сключването на примирието и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. Повод да насочим отново вниманието ви към въпросите около войната и освобождението на България са продължаващите заигравания с цифри и факти около тия отминали, но незабравими събития от професионални историци и медийни манипулатори.