СПОМЕНИТЕ НА ТЕРОРИСТА НА ВМРО МИРЧО КИКИРИДКОВ

През 1929 г. Васил Хаджикимов има шанса да запише спомените на един от най-видните терористи на ВМРО Мирчо Кикиридков. Хаджикимов по това време принадлежи на левицата в македонското движение. (За него може да си припомните от моя материал, който се намира в същия този сайт.) Мирчо Кикиридков, както и В. Хаджикимов е родом от Щип, родното място на едни от най-бележитите български революционери след Берлинския конгрес. М. Кикиридков е племенник на видния ресенски войвода Славейко Арсов. Той освен, че е участник в четите на ВМРО, действащи в Щипско и Кочанско, е същевременно и един от най-добрите и хладнокръвни терористи на организацията. Едно от най-известните негови убийства е това на Владислав (Славчо) Ковачев. (За него също може да си припомните от моя материал, който се намира в същия този сайт.) Между другото искам да отбележа и този любопитен момент от цялата тази история – Славчо Ковачев е вуйчо на записващия спомените Васил Хаджикимов. Освен за убийството на Славчо Ковачев в тези спомени се разказва и за убийствата на П. Д. Петков, Хараламби Стоянов, ген. Александър Протогеров, Йован Бърльо и Панче Михайлов.

продължава>

 

ДАМЕ ГРУЕВ – ЖИВОТ И ДЕЛО

ОСМА ЧАСТ

№ 180
Писмо от Никола Наумов до Д. Ризов за състоянието на ВМОРО и за мнението на Д. Груев за позициите на организацията към сръбската въоръжена пропаганда

София, 4 март 1906 г.

Димитри,
По другото:
Ти искаш от мене това, което никак не е в състояние да ти дада. Аз се чудя, как си се решил да искаш подобно нещо. При сегашните отношения между правителството и Организацията (подчертавам сегашните) дума не може да става за спиране каквито и да било предизвиквания на сърбите в Македония. В противен случай би значило да им предоставем широка свобода на действие. Сам ти не би трябвало да искаш, щото организацията да постави своята дейност в зависимост към политиката, иначе, тя е предопределена да се изроди. Въпреки туй Даме е на мнение, че в сегашния момент няма ти защо особено да се безпокоиш в това отношение, защото Организацията понастоящем държи спрямо сръбските чети само отбранително положение.

продължава>

 

ДАМЕ ГРУЕВ – ЖИВОТ И ДЕЛО

СЕДМА ЧАСТ

№ 140
Писмо от Д. Груев до Хр. Узунов за пребиваването на четата му в Охридско

Б. м., 8 септември 1904 г., 9 ч. през деня

Нарочно, за да се видим, ще останем още утре сички тук. По-добре ще бъде, ако можете да пристигнете през нощта, за да се отдалечим дента во некоя кошара. Изпращаме ти и куриер от Малкоец.
Браянеско1
Кота
НБКМ БИА, ф. 583, оп. 1, а. е. 64, л. 724, 727. Оригинал-шифър. Ръкопис. Дешифровка. Машинопис. Публ. в Т. Петров, Ц. Билярски, Документи за дейността на Дамян Груев, с. 172; Д. Груев, Спомени, кореспонденция, с. 241.
------------
1 Браянеско, псевдоним на Д. Груев.

продължава>

 

ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ВАСИЛ БОЙДЕВ – ЕДИН ОТ НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ БЪЛГАРСКИ ОФИЦЕРИ

121 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО И 30 ГОДИНИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ

С този материал искам да отлежим 121 годишнината от рождението и 30 годишнината от смъртта на един от бележитите български военачалници, за когото днес може би малцина си спомнят.
Последните четири десетилетия от живота на генерал Васил Бойдев са свързани с моя роден край - Троянския. След изтърпяване на незаслужената си присъда след 9 септември 1944 г. ген. Бойдев със съпругата си са интернирани в град Троян, където живя до последните си дни.
Аз познавах този достоен български офицер още от най-ранните си детски години. Като ученик в прогимназията в родното ми село Орешак той беше мой учител по немски език. При покойният ми баща във фабриката негов колега беше германецът Август, мисля че беше от Хановер, който е бивш механик от заловена немска подводница веднага след 9 септември 1944 г. във Варненското пристанище и също интерниран след изтичането на присъдата му от лагера при каменните кариери близо до Севлиево. Той се засели в моето село и създаде тук свое семейство.

продължава>

 

ДАМЕ ГРУЕВ – ЖИВОТ И ДЕЛО

ЧАСТ ШЕСТА

№ 117
Писмо на Великото везирство до турското Военно министерство с нареждане да се засилят войските в Македония и да се пазят проходите и железопътните линии, тъй като са получени сведения, че ВМОРО готви въстание.

[Цариград], 21 юли 1903 г.

Има сведения, че войводата Иван дошъл в с. Кушиново, Ениджевардарско, и заповядал на всеки две къщи да остане по един мъж, а всички други да бъдат готови за въстанието, което било предстоящо. В този смисъл били дадени заповеди и на околните села. Предназначението на четите било да нападнат Енидженската каза.
В един позив, заловен у кмета на с. Ленища, находяще се на час и половина разстояние от Битоля, и адресиран до войводите на всички селски центрове, се казва, че денят на въстанието е близък и че водителите на въстанието ще бъдат в Пелистерския балкан на четири часа разстояние от града.

продължава>