Досега българските читатели разполагаха с пълния текст на Ньойския мирен договор, публикуван няколкократно, сборниците с документи отнасящи се до мирната конференция, спомените и дневниците на Константин Муравиев, Коста Тодоров, професор Венелин Ганев, Михаил Сарафов, професор Стефан Панаретов, Харолд Никълсън и др. На водещо място сред посочените издания трябва да наредим книгите на нашия сънародник Теодор Димитров, публикувал важни документи от архива и библиотеката на Обществото на народите в Женева.
Въпреки, че преди време публикувахме договорите за покровителството на българското население в отнетите от България територии по Ньойския мирен договор и предадени на Сърбия и Гърция, те и до днес остават непознати.

И днес ако преминете в центъра на столицата ни вероятно ще Ви направят впечатления три гроба със скромни паметници, непосредствено до църковните храмове, представляващи символи на хилядолетната София. Между „Св. София“ и „Св. Александър Невски“ една витошка морена стои непоклатимо върху гроба на патриарха на българската литература Иван Вазов. До една от стените на храма „Света Неделя“ е гроба на Българския екзарх Йосиф I, човекът който ръководеше българското църковно-просветно дело в Македония и Тракия почти четири десетилетия. А до стената на храма „Св. Седмочисленици“ (, когото старите софиянци знаят и като обвитата с мрачна слава „Черна джамия“, бивш зловещ затвор) се намира гробът на Петко Каравелов.

Приятели в живота, съратници в борбата

Към историята на едно посвещение

На 14 септември 1914 г. П. К. Яворов сбогувайки се с приятелите, близките и живота, седмици преди последния и фатален изстрел посвещава стихотворението си “Заточеници” на Тодор Александров. В запазения екземпляр на стихосбирката “Подир сенките на облаците” почти ослепелия вече Яворов внимателно нанася поправките си върху стихотворението и с трепереща ръка на същия лист под заглавието написва “Т. Александрову”.1 Дни след това Яворов пише прощалните си писма до близки и приятели.

През тази година, на 23 септември ще се навършат 160 години от рождението на видния български държавник и политически деец д-р Константин Стоилов (1853-1901). Въпреки, че преди време имахте възможност да се запознаете с някои важни моменти от живота на д-р Стоилов и на неговото отношение към македонския въпрос, сега ще можете да прочетете най-хубавата негова биография, излязла изпод перото на Антон Страшимиров.
А. Страшимиров ни оставя най-добрите биографии на видните политически дейци и държавници – Стефан Стамболов („Диктаторът“), Петко Каравелов („Реформатор“) и д-р Константин Стоилов („Горд държавник“), върху които той работи дълги години. Биографията на д-р Стоилов е последната от трите биографии, но която А. Страшимиров не успява да издаде в самостоятелна книга. Тя излиза като подлистник във в. „Мир“, който е печатен орган на д-р Стоиловата Народна партия и на който основател и първи редактор е именно д-р Стоилов.