Тия дни ще отбележим втората най-тъжна годишнина от новата българска история – 94 години от наложения на страната ни Ньойския мирен договор. Договорът многократно е публикуван на български и френски език, а част от него включихме и в книгата ни от „Сан Стефано до Париж (1878-1947 г.)“. Същевременно във връзка с 90-годишнината от тази тъжна годишнина публикувахме фототипно и документите на Българската делегация, представени пред Парижката мирна конференция и редица други документи като приложение към изданието.

(Второ продължение)

С този материал завършваме представянето на сборника с дипломатически документи „Сръбските интриги и коварства срещу България (1804-1914)“, който беше отпечатан като № 13 от поредицата на „Сите българи заедно“ през 2009 г.
От представената в него, главно сръбска документация се вижда двуличната и агресивна сръбска политика на все още миниатюрното балканско кралство, което само след няколко години ще успее да присъедини в рамките на своите граници много чужди земи – български, албански и унгарски, за което и най-големите сръбски националисти дори и не са могли да мечтаят. В подкрепа на тези мисли ще цитирам изказването на големия румънски държавник

Десет години след публикуването на Историческата справка по македонския въпрос (1968 г.), дело на най-видните български историци от Института за българска история към Българската академия на науките, в отделна брошура е отпечатана справката на българските езиковеди от Института за български език при БАН за писмено-регионалната норма на българския език в СР Македония (1978 г.).
Брошурата излиза под заглавието „Единството на българския език в миналото и днес“ и всъщност е отделен отпечатък от сп. „Български език”, представляващо издание на Института за български език при БАН. Отпечатъкът е публикуван в голям тираж, като целта му е да достигне колкото се може да повече читатели – специалисти и неспециалисти в страната и чужбина. С аргументите на българското и чуждестранното езикознание и славистика са оборени във всички посоки югославските и преди всичко скопските твърдения, че „македонският“ език е отделен език, нямащ нищо общо с българския.

(Първо продължение)

С този материал продължаваме да публикуваме документите за сръбската агресивна политика към страната ни и за вихрещата се сръбска въоръжена и културна пропаганда в Македония, извлечени от документалния ни сборник, носещ същото заглавие и публикуван през 2009 г. като № 13 от Библиотеката „Сите българи заедно“. Документите са главно от сръбски произход и обхващат времето от 28 януари 1886 г. до 15/26 ноември 1912 г. С тези документи разполагаме благодарение на публикуването им на немски език през 1928 г. в Берлин от югославския пълномощен министър в Германия Милан Богичевич (Вж. Die Auswartige Politik Serbiens (1903-1914). Band I. Geheimakten aus serbischen Archiven von Dr M. Boghitschewitsch. Bruckverlag, Berlin № 35, 1928.). Техният превод на български език е дело на македонския деец и публицист Боян Мирчев, продължил делото на проф. Любомир Милетич по издирването, записването и публикуването на спомените на нашите революционери, участници в национално-освободителните борби в Македония.