Справките и информацията за него или липсват, или са изключително кратки. Често пъти се случва в нашата история да останат празноти по отношение на един или други деец, защото някой вече го е анатемосал по политически причини. Именно такава е личността на Георги Пенков. Самият той произхожда от богато българско семейство от Пиринския край. Може би и за него се отнасят думите на Тодор Александров от „Декларацията на ЦК на ВМРО за характера на македонското освободително движение“ от септември 1923 г., че „наред с хора с конспиративни политически разбирания в редовете на Революционната организация участвуват и хора с демократически, радикални, социалистически и комунистически убеждения“.

Досега имахте възможност да се запознаете с двете тайни българо-руски военни конвенции от 1902 и 1908 г. Те бяха прочетени от хиляди посетители в сайта «Сите българи заедно», където бяха отпечатани под заглавията „Защо Русия подкрепи враговете на България през 1913 г., след като беше подписала военната конвенция през 1902 г. да я пази?“ и „Предателската политика на българските властници. Тайният руско-български договор.“ Който от Вас проявява интерес може отново да ги препрочете, тъй като те и сега се намират в сайта непроменени.

73 ГОДИНИ ОТ ВКЛЮЧВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

На 1 март 2014 г. се навършват 73 години от включването на страната ни във Втората световна война. Ако най-старият Кобург включи България в две Балкански и една Световна война, които доведоха страната ни до две национални катастрофи, то вторият Кобург включи Родината ни във Втората световна война и я докара до ръба на националната катастрофа. В резултат на неуспешните войни на Кобурзите България беше ограбена от съседите ни и след откъсването на огромните територии в Северна Добруджа, Източна и Западна Тракия, Вардарска и Егейска Македония и Западните Покрайнини, в които живееше многомилионно българско население днес останаха само земите около двете страни на Стара планина с непрекъснато топящо се население. Българите в заграбените територии бяха подложени на насилствено обезбългаряване и денационализация. Оцеляха само тези, които се преселиха в старите територии или забягнаха отвъд океана.

По повод 113 години от смъртта на Димитър Греков

Датата 25 април 1901 г. ни връща повече от столетие назад, за да отдадем заслужена, макар и закъсняла почит към един от основоположниците на новата българска държава. Отбелязването на годишнината от смъртта на Димитър Греков ни дава повод да си припомним незаслужено забравения и умишлено пренебрегван в продължение на десетилетия негов принос за изграждането на свободна България. Десетилетия наред политически и партийни интереси неглижираха неговото дело, докато успяха да го превърнат за повечето от съвременниците ни само в име от учебниците по история. От друга страна запазените документални свидетелства за живота и дейността му не са много. И докато за други държавници и юристи са издавани биографии, статии, документални сборници, писаното за Греков е малко.