ДИМО КАЗАСОВ ЗА КИМОН ГЕОРГИЕВ И ЗА 9 СЕПТЕМВРИ 1944 Г.
Тия дни беше отбелязана годишнината от 9 септември 1944 г. Тази дата имаше, както своите почитатели, така и своите отрицатели. Тук ще дадем място на видния български политически деец Димо Казасов, който не веднъж се изказва за това събитие и за неговите „герои“.
Една от забележителните черти на отминалия 20 век бяха трите държавни преврата, редували се през десет години - Деветоюнския (1923 г.), Деветнадесетомайския (1934 г.) и Деветосептемврийския (1944 г.). И като че ли участниците в тях са едни и същи. За четвърт век на българската политическата сцена се срещат имената на проф. Александър Цанков, полк. Кимон Георгиев, полк. Дамян Велчев, полк. Христо Калфов, Петър Тодоров и Димо Казасов.
СТО ГОДИНИ ОТ ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА
УБИЙСТВОТО НА ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ ПРЕЗ 1924 ГОДИНА
АВТЕНТИЧНИТЕ ПРОТОКОЛИ ОТ РАЗГОВОРИТЕ МЕЖДУ ТОДОР ЖИВКОВ И КРЪСТЕ ЦЪРВЕНКОВСКИ ПРЕЗ 1967 ГОДИНА
МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ – ТОМ I И II
|
- ИДЕЯТА НА БЕЛГИЙСКИЯ ПРОФЕСОР ГИЙОМ ДЕ ГРЕФ ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС НА БАЛКАНИТЕ ПО ПЪТЯ НА БАЛКАНСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ
- ЗАЩО НЕ БЕ ДОВЪРШЕНА КРЕСНЕНСКАТА ОПЕРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПРЕЗ 1913 Г.
- ОТТО БАУЕР И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
- „КРУШЕНИЕТО НА РУСКАТА БАЛКАНСКА ПОЛИТИКА И НА ПАНСЛАВИЗМА“
През 2012 и 2013 година се отбеляза 100 годишнината от Балканските войни (1912-1913 г). И преди съм го казвал, но сега ще го повторя, че в рамките на този юбилей историците от балканските страни се надпреварваха да изкарат по време на провежданите научни конференции, че именно техните страни са победители. Всъщност губещите в тези войни бяха Турската империя и България. Турция загуби значителна част от владените векове български, гръцки, сръбски и албански земи. А България, въпреки проявения героизъм от армията и народа ни, от тези войни излезе с първата си национална катастрофа. На страната ни бяха върнати само Пиринска Македония с Петрич, Струмица, Горна Джумая и Разлога и Западна Тракия с център Гюмюрджина.
На 31 август 1924 г. в местността „Лопово“, над с. Сугарево в Пирин планина е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) Тодор Александров, на път за конгреса на Серския революционен окръг. Заедно с него пътува и другият член на ЦК генерал Александър Протогеров, но по него никой не стреля. Той остава жив, но с подозрението, че това не е случайно.
В ръцете си читателят вече държи един от шедьоврите на Симеон Радев „Македония и Българското възраждане“, познат може би на малцина от двете му кратки издания – първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за принадлежността на Македония към България и на нейното население, като част от българския народ, каквито са и неговите исторически дейци – царе, патриарси, владици, военоначалници, книжовници, строители и обикновени хора.