През 2012 и 2013 година се отбеляза 100 годишнината от Балканските войни (1912-1913 г). И преди съм го казвал, но сега ще го повторя, че в рамките на този юбилей историците от балканските страни се надпреварваха да изкарат по време на провежданите научни конференции, че именно техните страни са победители. Всъщност губещите в тези войни бяха Турската империя и България. Турция загуби значителна част от владените векове български, гръцки, сръбски и албански земи. А България, въпреки проявения героизъм от армията и народа ни, от тези войни излезе с първата си национална катастрофа. На страната ни бяха върнати само Пиринска Македония с Петрич, Струмица, Горна Джумая и Разлога и Западна Тракия с център Гюмюрджина.

На 31 август 1924 г. в местността „Лопово“, над с. Сугарево в Пирин планина е убит членът на Централния комитет на Вътрешната македонска революционна организация (ЦК на ВМРО) Тодор Александров, на път за конгреса на Серския революционен окръг. Заедно с него пътува и другият член на ЦК генерал Александър Протогеров, но по него никой не стреля. Той остава жив, но с подозрението, че това не е случайно.
Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена от младият Иван Михайлов. Преките извършители на убийството на Т. Александров и на телохранителя му, Пандо Зафиров Щерю Влахов и Динчо Вретенаров са убити, а няколко дни след това и подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Избити са и редица представители на левицата в македонското движение. Следите водят към ген. Александър Протогеров, който също е убит на 7 юли 1928 г. в центъра на София по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов.

На 22 август т.г. агенция „Фокус“ откри един наистина важен документ, който беше открит и публикуван преди близо две десетилетия, или както казват в такъв случай, откриха отново топлата вода. На четири поредни пъти агенцията в своята сайт публикува „за първи път“ този „уникален документ“ с интересни коментари. Към публикацията си агенцията е отбелязала и своите авторски запазени права - „© 2013 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!“ За да не наруша авторските им права не само се позовавам на техния материал, но и ще цитирам въведението на агенцията, тъй като въпреки допуснатите неточности, които по-долу ще се опитам да посоча, все пак трябва да отбележа, че това е най-компетентната по националния въпрос българска агенция, заради което им поднасям своите уважения.

В ръцете си читателят вече държи един от шедьоврите на Симеон Радев „Македония и Българското възраждане“, познат може би на малцина от двете му кратки издания – първото на френски език от 1918 г. и неговият български превод от 1927-1928 г. Тази книга на видния наш публицист, историк и дипломат определено принадлежи и към шедьоврите на българската историческа публицистика, както със своя език и стил, така и с истините за нашето минало. Замисълът на първото издание е било да се изтъкнат пред враждебния на България цивилизован, но воюващ свят в края на Първата световна война, аргументите, главно от западен произход, за принадлежността на Македония към България и на нейното население, като част от българския народ, каквито са и неговите исторически дейци – царе, патриарси, владици, военоначалници, книжовници, строители и обикновени хора.