От доста години се интересувам от македонския въпрос и отношенията на България с нейните съседи по него. Откритията си направих достояние на читателите след като публикувах документалните сборници „Официалната и тайната българо-турска дипломация (1903-1925 г.)“, София, 2009, 783 с., 439 документа  (съвместно с В. Китанов), „Сръбските интриги и коварства срещу България (1804-1914)“, София, 2009, 672 с., 420 документа, „Гръцките жестокости и варваризъм над българите (1912-1923 г.)“, София, 2012, 844 с., 110 документа + 15 книги и брошури с проучвания на проф. Л. Милетич, проф. К. Попов, ген. В. Лазаров, ген. Хр. Хесапчиев, спомени и др., както и десетки публикации в историческата периодика и в сайта „Сите българи заедно“.

ВТОРА ЧАСТ

Във втората част от книгата „Отрязаната глава“, която публикувахме през 2009 г. под № 15 от библиотека „Сите българи заедно“ Ви предлагаме изключително ценните приложения към книгата. Те включват „Изложението от  5  април 1913 г. от Костурската съединена чета, под войводството на Васил Чекаларов, Иван Попов и Христо Силянов“, спомените от дъщерята на Васил Чекаларов Екатерина Чекаларова, поемата на известния наш поет Любомир Бобевски за войводата, както и стихотворението на другаря на Чекаларов, видния костурски революционен ръководител Лазар Поптрайков „Локвата и Виняри“, посветено на една епична битка от 1903 г., в която участва и Чекаларов.

ПЪРВА ЧАСТ

През тази година се навършиха 100 години от убийството на костурския войвода и революционен ръководител Васил Чекаларов. То беше извършено по най-жестокия и зловещ начин от гръцките варвари, нещо което те най-добре умеят. Неговата смърт развърза ръцете на новите окупатори на българските земи в Егейска Македония и започна една от най-жестоките денационализации над тази част от народа ни, която живееше в Егейска Македония и Тракия. По всички показатели извършените жестокости, злодеяния и денационализация се определя като геноцид над българския народ. Но по този въпрос българските политици, държавници и учени продължават да мълчат и да си затварят очите.

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

ПРИЛОЖЕНИЯ

№ 1
Договор за отбранителен съюз между България и Гърция.
Подписан в София на 16 май 1912 година

Като вземат прeдвид, че двeтe царства силно желаят запазване мира на Балканския полуостров и могат, чрeз един солиден отбранителен договор, по-добрe да отговарят на тая нужда;
Като имат прeдвид, в същия ред на мисли, че едноврeменното мирно съществуване на разнитe народности в Турция, въз основа на едно реално и истинско политическо равенство, и респектиране правата, произходящи от договоритe или по друг начин отстъпени на християнскитe народности в империята, съставляват необходими условия за затвърдяване положението на изток;