ВТОРА ЧАСТ

ВАРТОЛОМЕЕВСКАТА НОЩ В СОЛУН И ГЕРОИЧНАТА ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА ДРУЖИНА

Шумен, 1913 г.

Увод.
Както е известно, гърците се установиха в Coлун като у дома си. Славния начин, по който те „превзеха” Солун, е известен на целия свят, за да има нужда да го описваме. Българските войски бяха натиснали от изток турските, а от запад „хитрите" гърци се натовариха в треновете, с които тържествено влязоха, като „победители", в Солун. Такива лесни „победи" едва ли някога е имало.
Гърците влязоха в Солун и почнаха там да хазяйничат. Управлението на града те поеха в своите ръце.

ПЪРВА ЧАСТ

По случай 100 годишнината от Балканските войни през 2012 г. в поредицата „Сите българи заедно“, като № 29 отпечатахме с Никола Григоров документалната книга „Гръцките жестокости и варваризъм над българите (1912-1923 г.)“. Интересът към нея бе огромен, а тиражът й беше ограничен и е на изчерпване. И през този едногодишен период от излизането на книгата гръцките претенции и апетити към България и към българите, придружени от безцеремонни лъжи и фалшификации продължават. Дори в този хор на лъжците се включи и вселенският патриарх, нарушавайки църковните канони, а като божи човек беше забравил една от главните Божии заповеди – „Не лъжи“. Нямаме намерение да правим ново издание на сборника, а работим по неговото продължение, което ще включи нови материали и документи за следващия период.

Ако разгърнете страниците на новата българска история ще видите, че българите, живяли в пределите на Руската империя имат изключително и не рядко и водещо участие в революционните, църковните и културно-просветните борби на народа ни през времето на Възраждането. Имената им са сред имената на тези, които участваха в революционните чети и в състава на Българското опълчение през Руско-турската освободителна борба. По бойните полета на войната тяхната кръв се смеси с кръвта на загиналите за свободата на Отечеството македонски и тракийски българи.

Скоро след като беше отпечатана книгата на Стефан Попов „Българската идея“ в Мюнхен през 1981 г. се снабдих с ксерокопие от нея. След като я прочетох на един дъх, тя тръгна да пътешества от ръка на ръка и от град на град. Този екземпляр и днес е запазен, най-прилежно подвързан, в мой близък.
До тогава името на Стефан Попов (1906, Русе – 1989, Мюнхен) и творчество ми бяха непознати, но познавах книгите на Симеон Радев, Антон Страшимиров, Иван Хаджийски и Найден Шейтанов, в които може би най-добре беше разкрита душевността на българина. По патоса и по емоциите, с които той пишеше (, а някои от очерците му бяха негови академични слова) го правеше техен продължител и то на едно по-високо и научно-аргументирано ниво.