ВИДНИЯТ ИСТОРИК ПРАВИ НА ПУХ И ПРАХ СРЪБСКАТА ФАЛШИВА МИТОЛОГИЯ.

По думите на Хегел историята ни учи, че нищо не научаваме от историята, но още от по-стари времена мислителите са установили и друга една истина - това, че тя се развива в една спирала, която е поредица от конкретни събития, повтарящи се периодично на ново ниво, съответстващи на новото време.

За тези парадокси и уроци на историята най-увлекателно разказва видният историк и дипломат Симеон Радев в последната си книга, която пусна на книжния пазар издателство Скайпринт (Skyprint) „Дипломатическа история на Освобождението на България“.

В спомените си „Лица и събития от моето време“ Симеон Радев разказва за срещата си със Софроний Ников през Балканската война следното: „Тук срещнах Софрони Ников, офицер в някаква военна част. Теософът отведе далеч моите мисли, в Индия, сред факирите.“
Но кой е Софроний Ников? Той се ражда на 14 март 1874 г. в Елена като Христо Стоянов Ников и произхожда от богатия и авторитетен род на Никови от с. Буйновци, Еленско. Неговите братя са собственици на дървообработващи предприятия. Името Софроний той приема години по-късно, когато се замонашва.

Повод да си спомним за Никола Коларов е 55 годишнината от смъртта на видния македонски деец, журналист и публицист. Тук ще имате възможност да прочетете за пръв път две негови писма от 1935 г. до стария македонски деец и бивш председател на Върховния македоно-одрински комитет и на Големия македонски събор в Горна Джумая инженер Христо Станишев. Писмата са свързани с продължаващите репресии срещу ВМРО и нейните дейци след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

(РАЗКАЗЪТ НА ПОЛКОВНИК КОСТА ТЕМИСТОКЛЕВ)

Преди време имахте възможност да се запознаете с разказа на военния историк о.з. полковник Коста Темистоклев за Тутраканската епопея на Добруджанския фронт от есента на 1916 г. Сега ще имате възможност да прочетете неговия разтърсващ разказ за героизма и себеотрицанието на българския войник на връх Каймакчалан в Македония пак по същото време, но този път на Солунския фронт. 
Не случайно боевете на Каймакчалан през Първата световна война са сравнявани с боевете на нашите опълченци на Шипка през Руско-турската война. Боевете на Каймакчалан, макар и краткотрайни (от 12 до 30 септември 1916 г.) са едни от най-кръвопролитните на Солунския фронт в първата година на участието на страната ни в Първата световна война.