КАК ТОДОР ЖИВКОВ ОТСТОЯВАШЕ БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС ПРЕД СЪВЕТСКИТЕ ПАРТИЙНИ ВЕЛИЧИЯ

Наскоро преди да почине един от най-дългогодишните български политически и държавни дейци Тодор Живков съветвал доскорошните си съратници, които панически бяха започнали да се разграничават и отказват от миналото си да ползват „сапуна Тодор Живков“, когато искат да измият ръцете и съвестта си. И наистина този „сапун“ свърши добра работа на редица величия от близкото минало. То беше говорене, то беше писане, че човек ако разгърне старите вестници и списания, а и отпечатаните в сериозни тиражи книги и брошури, срам да го хване. А най-близките му съветници, секретари, преводачи, партийни секретари и каква ли не още пасмина направиха набързо и завидна кариера. Съвсем малко останаха „неоценени“ от тези хамелеони и гьозбояджии.

продължава>

 

ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ РАЗКАЗВА ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА ХИТЪР ПЕТЪР И НАСТРАДИН ХОДЖА

Още от малки всички българчета са се забавлявали с чудните приказки на Ангел Каралийчев за българския хитрец Хитър Петър и неговият побратим известният турски шегобиец Настрадин Ходжа. С голяма стойност беше и богато илюстрираната от Илия Бешков книжка за Хитър Петър от Сава Попов. С научен характер беше академичното издание на Велико Вълчев, а още по-близък нашият хитрец ни стана след като беше отпечатан великолепният роман на Георги Марковски. Ако се върна в далечното си вече детство може би най-близки ни станаха още тогава двамата побратими след блестящата игра на Рачко Ябанджиев и Лео Конфорти. Хитър Петър е тясно свързан както с миналото на българина, така и с неговата душевност. Тук искаме да припомним, че дори двамата приятели троянският душеведец Иван Хаджийски и казанлъшкия присмехулник Чудомир в двустранната си кореспонденция помежду си се наричат с имената на двамата веселяци и зевзеци.

продължава>

 

ДВЕ РАННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРОФ. НИКОЛА МИЛЕВ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ В ТУРЦИЯ ПРЕЗ XIX И XX ВЕК

След като завършва история в Софийския университет Никола Милев, успоредно с работата си върху историческите си изследвания активно сътрудничи и на вестниците, сред които на първо място може да се посочи в. „Вечерна поща“, където главен редактор е неговият приятел Симеон Радев. Когато през 1910 г. е обявен от Историко-филологическия факултет на Софийския университет конкурс за стипендия на името на проф. Марин Дринов за специализация във Виенския университет, Никола Милев се класира на първо място.

Преди да замине за Виена проф. Васил Златарски препоръчва любимия си ученик Н. Милев пред проф. Константин Иречек с думите: „Той е трудолюбив и съм убеден, че под Вашето превъзходно и умело ръководене той ще съумее да оправдае моите надежди, и ние ще се сдобием с една учена сила, излязла от Вашата тъй високо уважавана в науката школа“.

продължава>

 

КАКВО СИ СПОМНЯ СИМЕОН РАДЕВ ЗА ДЯДОТО НА БОРИС ДЖОНСЪН АЛИ КЕМАЛ БЕЙ?

Една от най-активните фигури през последните месеци, който беше след организаторите на кампанията за излизането на Великобритания от Европейския съюз беше бившият Лондонски кмет и един от най-добрите съвременни познавачи на живота и идеите на Уинстън Чърчил е Борис Джонсън, сега министър на външните работи в правителството на Тереза Мей.

Досега беше малко известно, че Борис Джонсън е внук на един от най-големите турски интелектуалци, вестникарят Али Кемал бей.

продължава>

 

СТО ГОДИНИ ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

ЖУРНАЛИСТЪТ ИВАН КОЛАРОВ КАТО ИСТОРИК НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Досега имахте възможност да се запознаете с подбрани глави от книгата на Иван Коларов „Македония и българското племе (от Александра Великий до днес)“ (1932 г.), посветени на управлението на правителствата на Иван Ев. Гешов и д-р Стоян Данев и първата национална катастрофа, на историята на ВМОРО и нейните борби в защита на българите останали извън Българското царство и на създаването на новата „тюрма на народите“ Югославия. Сега ще имате възможност да прочетете още една глава от тази книга, както и сказката на Ив. Коларов от 18 май 1919 г., отпечатана в отделна брошура. Двата текста са посветени на историята на Първата световна война и на участието на страната ни в нея, но не се надявайте да прочетете историите на битки – победи и поражения.

продължава>